Не съм писала цял месец :-( Скоро се замислих по въпроса за творческите личности и кризите в живота им. И може би не случайно на една от лекциите на Танг- Ра засегнахме тази тема. Всъщност силно емоционалните личности, обхванати от вдъхновение творят и създават нещо с лекота обхванати от музата или от това, че осъществяват връзка с оня непознат и изпълнен с безкрайна информация свят. Много велики хора са получили проблясъци и идеи за решаването на проблеми върху които работят от години по време на сън./Менделеев, Едисон, Нютон и много други/. Въпросът е, че човек не може да бъде в постоянно състояние на вдъхновение и след това следват периоди на депресии или да го наречем заземяване. Страхотни таланти след създаването на невероятна творба се запиват или се отдават на чисто земни пороци, чакайки музата да ги навести отново. И така се лутат между два различни свята. Да си спомним за Фицджералд след написването на "Великия гетсби", Ван Гог, Хеминуей и много други музиканти, артисти и т.н. В този смисъл може би е по добре човек да няма творческо вдъхновение и да си живее спокойно не подвластен на силни емоциии. Това разбира се не зависи от отделната личност, защото ако си емоционален и подтискаш емоциите си става още по зле, трябва да се научим да ги контролираме, но не и да ги подтискаме. Освен това не всеки емоционален човек е талантлив, даже напротив. Но ако имаш муза, макар и малка и изпитваш желание да твориш трябва да го правиш, защото това е дар от бога. Как да се заземим обаче без да страдаме и изпадаме в депресия ? Сещам се за Леонардо Да винчи , който е бил и творец и учен и след създаването на прекрасна картина е отивал да чертае чертежи или да прави аутопсии, като може би по този начин е балансирал между музата си и чисто земните логични дела. Да Винчи разбира се е гений, но тук става въпрос за принцип. Аз се опитвам да си го обясня така: ако човек има макар и малко вдъхновение, трябва да се възползва от него и да сътвори нещо, но без да чака отплата, нито признание от никого, защото това е продиктувано от неговото его. Доста е трудно признавам, защото като напишеш нещо ти се иска някой да го прочете, а ако никой не го чете и коментира изпадаш в депресия, защото спира да ти пука и съответно спираш да пишеш. Но ако все пак се постараеш да пишеш или рисуваш обхванат от онова прекрасно чувство, че духът е в теб и после се опиташ да забрвиш за това и да се занимаваш с чисто логични дела изискващи повече мисловна дейност може би ще постигнеш някакъв баланс. Разбира се това са само мои разсъждения и ги пиша за да ги обясня на себе си...........
