сряда, 31 декември 2008 г.

Какво е да си роден на 31 декември?


Сега ще се опитам да си отговоря сама на този въпрос :-) Когато бях малка си мислех, че всички празнуват точно моя рожден ден и се чувствах невероятно добре , гледайки хората да се суетят около мен да мъкнат елхи и да чакат на големи опашки за плодове. За съжаление пораснах и разбрах, че не е така. Освен това се оказа изключително трудно дори невъзможно да го отпразнувам аз самата. Изпробвала съм всякакви варианти - на вечеря е невъзможно, на обяд също, защото всеки се пази и бърза да се приготви за вечерта, опитах и на закуска, но пак не се получава. Да не говорим за подаръците - преди поне минавах с един подарък, а сега обикновено и с никакъв. Все пак това е съдба и не бива да мрънкам, а да видя положителните страни на това събитие. Първо положителното е, че лесно си броя годините. Също това е ден в който мога да направя равносметка на изминалата година, да благодаря за всичко което ми се е случило добро или лошо, защото всяко събитие ме е научило на нещо и да се помоля да бъда здрава, да имам вяра и любов за да посрещна всичко, което ми предстои по божията воля. Хубаво е, че на този ден се сещат да ми се обадят много хора, дори такива с които се чуваме и виждаме по рядко. Трябва да призная обаче, че дълбоко в себе си винаги очаквам да ми се случи нещо романтично, изненадващо и приятно и не губя надежда за това ! Желая на всички здрава, успешна и щастлива година :-)

вторник, 16 декември 2008 г.

Коледния дух и дребните неща


Времето лети неусетно. Отново сме в коледна атмосфера и това ми напомня, че още една година си отива. Човек се променя заедно със събитията, които съпровождат живота му и се нагажда към всичко, което го заобикаля и всичко , което се случва. В моето семейство имаме традиция да правим така наречените " Коледни вечери". Взаимствах тази идея от едно германско семейство в което преди много години бях на гости. Около 10 дни преди Коледа след вечерята - изгасяме лампите, така че да остане само коледната украса, запалваме свещи и изваждаме различни видове лакомства - шоколад, плодове, а в коледните чорапчета оставяме нещо за децата. За фон пускаме коледна музика и наистина се получава атмосфера изпълнена с топлина, уют и любов, а радостта на децата сгрява душите ни. Сега децата са далеч от нас и честно да си призная нямам импулса да направя коледна вечер. За щастие очаквам къщата ми да се напълни за Коледа и всички да са при нас, тогава с удоволствие ще спазя традицията, а и малката Криси ще одухотвори дома ни. Защо разказвам тази история ? Може би за да осъзная, че и малките неща имат значение и е важен духът на къщата. Нищо, че понякога сме сами трябва да се научим да го поддържаме за да поддържа и той нашата вяра и желание за живот.