Коледа и чудесата !

Има нещо, което прави този празник вълшебен. Какво е то ? Дали украсата, светлините, суматохата, подаръците или просто вярата. Малкото зрънце вяра, което се прокрадва между пазаруването, гостите и лудницата около нас. Понякога не го забелязваме и не бихме си признали, че го носим в себе си. Дните по Коледа са силни енергийни дни и дори малкото зрънце вяра, надежда или стремежа да преодолеем собствените си негативни навици води до промени на света около нас. Толстой е казал "Всеки иска да променя света, а никой не иска да променя себе си". Най трудно е да погледнем себе си, да преодолеем комплексите си , да си повярваме и тогава да се огледаме около нас и да видим какво е станало с всичко и всички около нас. Може би не ми вярвате, изпълнени сте със съмнения, смятате че постъпвате винаги правилно и сте онеправдани от съдбата. А запитваме ли се коя всъщност е тази съдба ? Не е ли тя нашата пътека в този живот и няма ли да се почувстваме по добре , ако я разчистим от бурените, ако сме спретнати и усмихнати, когато вървим по нея. Нека се опитаме да се вгледаме в себе си и променим дори нещо мъничко, въпреки че това със сигурност няма да хареса на егото ни. И понеже е Коледа тази малка наша победа над собственото ни "аз" може да се превърне в чудо и да ни научи да вървим напред стъпка по стъпка по пътеката на нашето развитие.

Равносметка

Време е за равносметка за това, което се случи през годината. Хубаво е, че има такива периоди в които човек да има възможност поне малко да се замисли. Да избяга от пистата на ежедневието и да се обърне назад, да се огледа, да си прости и после да продължи напред - помъдрял, осмислил грешките си и осъзнал опита си. За мен тази година беше наситена със събития. До голяма степен изминаващата година бе изпитание за мен. Изпълнена с лични, важни събития, в които трябваше да вземам верните решения, понякога да се преборя със себе си. Станах баба за първи път, Явор беше абитуриент и го приеха в Софийския университет. Работата ми беше пълна с предизвикателства. Животът ми през тази година беше динамичен, накара ме да науча много неща, до голяма степен да се усъвършенствам. Всъщност обаче в момента чувствам някаква празнота. Може би заради това, че децата вече не са при мен или просто ми е трудно да поема по следващото стъпало и да открия себе си. Наближава и рожденият ми ден. Никога не го усещам, но все пак + 1 :-)

Всеки ден е училище

Всеки ден прекаран в Америка беше училище за мен. Научавах нови и различни неща, като се започне от езика и се стигне до интересните обичаи характерни за еврейската религия, които се спазваха в семейството където живеех. В петъка на втората седмица взех сама влакчето от малката гаричка на Larchmont. Стигнах без проблем до Манхатън / то си беше и последна спирка и нямаше как да се объркам/. Това , което отново ме впечатли, когато слязох но гарата беше огромния поток от хора и тяхното разнообразие. Застанах на едно място и имах чувството, че хората вървейки в двете посоки около мен ще ме пометат. Не след дълго Коси и Синтия ме откриха и ме предложиха да се разходим из Манхатън преди да се приберем в къщи. Съгласих се с удоволствие. След като цяла седмица не бях излизала от къщата една разходка нямаше да ми дойде никак зле. Обясниха ми, че трябва да стигнем до 11 улица за да ядем пица - там я приготвяли много добре. Тук му е мястото да кажа няколко думи за структурата на улиците и авенютата в Манхатън. Манхатън е дълъг и тесен остров. Улиците са с номера, разположени хоризонтално и започващи от най южната точка на острова. Авенютата са разположени вертикално по ширината на острова от изток на запад. Някой авенюта са с номера , а други с имена / например Лексинтон авеню или известното Пето авеню, което пресича вертикално през средата целия остров /. Получава се идеално структурирана мрежа, така че много лесно можеш да се ориентираш и няма как да се загубиш. Улиците са от 1 до 125, а авенютата от 1 до 12. И така трябваше да се придвижим по пето авеню на юг от 42 до 11 улица. За мен беше огромно удоволствие да гледам , да говоря на български и да се движа. Когато стигнахме до 18 улица Коси ме вкара в един магазин за дънки " Old navy " и накара Синтия да ми избере дънки след , което ми ги купи. Това много ме трогна - тепърва разбирах в каква бедност живеехме в България тогава. Стигнахме до Piza Hut и ядохме пица, след което взехме метрото и се прибрахме в Куинс. Бях изморена, но щастлива и изпълнена с впечатления. Има на вид дребни неща, които човек помни цял живот, тази първа моя разходка из Манхатън ще запомня завинаги.

Ах тези мъже :-)

Скоро гледах едно видео в което се изреждаха над 70 причини, поради които бирата е по добра от жената, според мъжкото мислене. Аз също много уважавам бирата и вкусовите и качества,но след петнадесетото и изредено достойнство ми писна. Та реших аз да напиша да кажем само 7 причини поради които телевизора е по добър от мъжа за да ми стане малко по добре.

1. Можеш да му говориш и той да те слуша, като му изключиш звука.

2. Телевизорът никога няма да си хвърли мръсните чорапи по средата на стаята.

3. Телевизорът няма да ти мърмори ако решиш да си купиш нещо новичко.

4. Може да те разплаче от умиление.

5. Телевизорът понякога може и да те възбуди.

6. Телевизорът не се сърди, когато си дрънкаш дълго по телефона с приятелка или с майка си.

7. Телевизорът не те пита колко пари харчиш.

Все основателни причини поради които да го предпочетеш пред мъжа. Въпреки това аз смятам , че мъжете са необходимо зло и не можем без тях , както и те без нас.