В какво вярваме?

Днес смених анкетата и се надявам да получа интересни отговори на зададения въпрос. С предната анкета "В какво вярвате" се опитах да провокирам мисленето и да разбера дали наистина повече са негативно мислещите хора, които не вярват в нищо, въпреки че дълбоко в себе си знам, че всеки вярва в нещо и неверието е само израз на обърканост и безпомощност. Радвам се, че повечето хора признаха, че вярват в бог, въпреки че някой не смеят да го изкажат гласно, дали заради времената в които живяхме или възпитанието, което получихме или просто,защото се чувстваме пренебрегнати и изоставени, но някой смятат, че ако са атеисти отстояват някаква позиция , а според мен те просто не могат да надхитрят егото си. Разбира се всеки има свободната воля да вярва или да не вярва, важното е той да се чувства добре и да умее да открива смисъла в живота си. Сигурна съм, че ако човек започне да си задава въпроси за смисъла на живота, за значението на това, което му се случва, за съдбата - по който и път да тръгне ще стигне там където трябва, защото всички пътища водят към осъзнаването и мъдростта.

Какво може да научи човек от една по различна сватба?

Снощи исках да разкажа за сватбата, но доста се отплеснах :-) Това, което ме впечатли беше скромността на тези хора, мярката им, уважението един към друг и това, че всеки помага с каквото може без да гледа в паницата на този до него. Едно от петте правила характерни за мюсюлманската религия гласи: Ако Аллах ти е дал да бъдеш богат - трябва да помагаш на ближния си по беден брат с каквото можеш. Може би заради това те извършват това действие спокойно без да очакват ръкопляскания или да бъдат забелязани. Изводът, който си направих от тази сватба е, че ние за съжаление сме по големи еснафи, не умеем да се уважаваме и да си помагаме безкористно. Трогателно беше да видя тези иначе бедни хора да събират кой колкото може да даде, да излъчат един представител да отиде при младоженците и да дава лептата на всеки за подпомагане на младото семейство. Може това, което пиша да не се хареса на някого, но за да станем по добри, трябва да умеем да се оглеждаме и да забелязваме положителното в света около нас.

Магията на една вяра и нейната следа в живота

Днес за първи път бях на турска сватба на моя колежка и ми беше безкрайно интересно. Винаги съм проявявала интерес към други религии, обичаи и вярвания и следите, които те оставят в човешката душа. Когато говоря за мюсюлмани естествено е да свържа обичаите им с тяхната религиозна вяра. Какво знам аз за мюсюлманството? Знам,че Мохамед е роден на 20.04. 570год. в град Мека/ Хитлер е роден също на 20.04., а Ленин на 21.04. - размисъл за нумерологията :-)/ и по това време вече християнството и юдаизма са завоювали доста територии. Арабските земи остават в страни от тези религиозни завоевания и в тях се шири езичната вяра в божества и идоли. Това е било историческа и географска предпоставка за възникване на нова религия. Мохамед остава сирак и е отглеждан от дядо си и чичо си. На 23 годишна възраст започва работа, като керванджия при богата вдовица 20 години по възрастна от него Хатиджа. Тя е впечатлена от младия Мохамед и се омъжва за него. На около 40 годишна възраст Мохамед започва да се уединява на един хълм в планината Хира до Мека и там архангел Гавраил му се явява и започва да му рецитира сутрите, от които е съставен корана. Мохамед е бил неграмотен и е проповядвал посланията, които получава наизустявайки ги. Първият човек, който го е покрепил и е повярвал в това, че е пророк е съпругата му Хатиджа. В Мека са се отнасяли с недоверие към неговите проповеди и е имал ограничн брой последователи. Повратна точка в живота му е бягството му в град Медина през 622год. , където събира много последователи. Следват години на военни действия, чрез които мюсюлманската религия приобщава редица арабски племена. Мохамед остава верен и уважава съпругата си Хатиджа от която има 4 дъщери до нейната смърт и едва след това си взема други жени , както му повелява Корана. Интересен факт е, че въздействието на сутрите, описани в Корана е силно и значимо, когато те се произнасят на глас и то на оригиналния език. Това е и причината според мен и до ден днешен Коранът да се учи наизуст от най ревностните си последователи. Опитвала съм се да чета части от Корана, преведени на български и ми е трудно да видя какъвто и да е смисъл в тях. Мохамед умира през 632 година оставяйки силна империя след себе си. Вярата е огромна сила и залитането и фанатичното следване на всяка една идея е опасно. Всяка религия крие опасности, ако последователите и прилепнат и безразсъдно преследват собствените си интереси в името на вярата. Някой друг път ще дам примери и с други религии. Искам само да допълня, че според космогонията на Розенкройцерите - земята се управлява от 7 архангела /това са духове с висок ранг/. Пет от тях са бели духове, а двама са представители на черните сили и тези двамата са били необходими , защото без тяхната намеса не е било възможно да бъде извършена материализацията на земята. Князът на земята е архангел Михаил, а за архангел Гавраил се преплага, че е представител на черните сили. В това, че има бели и черни сили , няма нищо смущаващо. Ние знаем, че винаги има два полюса , мъжко и женско начало , ин и ян и всички те се допълват взаимно и не могат да съществуват самостоятелно. Всичко това разбира се е само една теория и като такава можем да се съмняваме в нея.

Вярата не е опасна господа съдии!

Днес сутринта гледах в сутрешния блок на БТВ - ожесточените нападки срещу провеждането на конференция на Свидетели на Йехова в Перник.Гледах и се чудих как невярващи хора се страхуват от вярващите и може би имат основание за това, тъй като безверникът няма на какво да се осланя и затова вероятно се страхува от всичко. Не съм член на тази секта/ под секта разбирам разновидност на християнското учение,а не нещо страшно/,но не виждам какво страшно има в това да си проведат събирането, стига да не пречат на никого. Сега идва ред да се запитаме с какво и на кого пречат тези хора? Християнството има много разновидности и те се основават на различното тълкуване на библията и извеждането на отделни пасажи, които се явяват с различна важност за отделните "секти". Например Великден е по големия празник за нас, които се именуваме православни християни, а за католиците това е Рождество Христово.Могат да се посочат и други примери, но това не е най-важното. Уважавам религията, но лично на мен тези канони, ограничения и специфични тълкования не ми допадат.Затова аз вярвам в единния бог и смятам, че няма нужда между мен и бог да има посредник, но това е мое лично мнение и ще го изложа по подробно друг път. Та чудя се от какво страхуват нашите политици и граждани ? Тези хора просто вярват и са имали смелостта да направят своя избор - не убиват, не управляват колите си пияни, не са гневни и сърдити на целия свят. Наистина може би са по различни, но какво от това. Основното обвинение срещу тях е , че са направили свободния избор да не им се прелива кръв и затова се считат за опасни. Не искам да навлизам във философските дебри, но в това има смисъл- кръвта е носител на информация и най важното те са направили своя СВОБОДЕН избор по този въпрос. Хора, които се носят по течението или да се вкопчат във властта обвиняват тези , които са имали достойнството да изберат нещо в този живот и да вярват в него. Къде е свободата и демокрацията господа съдници на личния избор ? Който не е като вас, трябва да бъде клеймосван,а може и да го анатемосате,защо не? Това се е случвало в средновековието. Един господин се изказа, че привличали слаби,бедни хора, които няма на какво да се оповават- да така е. Християнството винаги е правило това чрез мисионерите си, но за разлика от съдниците аз незнам кое "християнство" е най правилно. Знам само, че вярата не е опасна и няма нищо страшно в това един беден и нещастен човек да се учи да вярва, вместо да се учи да краде, пие и да убива.