Какво е да си роден на 31 декември?

Сега ще се опитам да си отговоря сама на този въпрос :-) Когато бях малка си мислех, че всички празнуват точно моя рожден ден и се чувствах невероятно добре , гледайки хората да се суетят около мен да мъкнат елхи и да чакат на големи опашки за плодове. За съжаление пораснах и разбрах, че не е така. Освен това се оказа изключително трудно дори невъзможно да го отпразнувам аз самата. Изпробвала съм всякакви варианти - на вечеря е невъзможно, на обяд също, защото всеки се пази и бърза да се приготви за вечерта, опитах и на закуска, но пак не се получава. Да не говорим за подаръците - преди поне минавах с един подарък, а сега обикновено и с никакъв. Все пак това е съдба и не бива да мрънкам, а да видя положителните страни на това събитие. Първо положителното е, че лесно си броя годините. Също това е ден в който мога да направя равносметка на изминалата година, да благодаря за всичко което ми се е случило добро или лошо, защото всяко събитие ме е научило на нещо и да се помоля да бъда здрава, да имам вяра и любов за да посрещна всичко, което ми предстои по божията воля. Хубаво е, че на този ден се сещат да ми се обадят много хора, дори такива с които се чуваме и виждаме по рядко. Трябва да призная обаче, че дълбоко в себе си винаги очаквам да ми се случи нещо романтично, изненадващо и приятно и не губя надежда за това ! Желая на всички здрава, успешна и щастлива година :-)

Коледния дух и дребните неща

Времето лети неусетно. Отново сме в коледна атмосфера и това ми напомня, че още една година си отива. Човек се променя заедно със събитията, които съпровождат живота му и се нагажда към всичко, което го заобикаля и всичко , което се случва. В моето семейство имаме традиция да правим така наречените " Коледни вечери". Взаимствах тази идея от едно германско семейство в което преди много години бях на гости. Около 10 дни преди Коледа след вечерята - изгасяме лампите, така че да остане само коледната украса, запалваме свещи и изваждаме различни видове лакомства - шоколад, плодове, а в коледните чорапчета оставяме нещо за децата. За фон пускаме коледна музика и наистина се получава атмосфера изпълнена с топлина, уют и любов, а радостта на децата сгрява душите ни. Сега децата са далеч от нас и честно да си призная нямам импулса да направя коледна вечер. За щастие очаквам къщата ми да се напълни за Коледа и всички да са при нас, тогава с удоволствие ще спазя традицията, а и малката Криси ще одухотвори дома ни. Защо разказвам тази история ? Може би за да осъзная, че и малките неща имат значение и е важен духът на къщата. Нищо, че понякога сме сами трябва да се научим да го поддържаме за да поддържа и той нашата вяра и желание за живот.

"Сексът и града" или "Селото и смеха" - 2 част

Благодаря на Иван за коментара,наистина се радвам, че ти харесва а ето го и продължението:

Забележката на Дмитирий все пак ме накара да спра с пиенето и яденето, тъй като не можех да върна времето назад и да постя. Легнахме си изморени, а на другия ден прекрасното есенно слънце ни събуди, гъделичкайки ни по лицата и напомняйки ни, че предстои важен ден. Подкрепихме се с кафе и закуска и се приготвяхме за тръгване, когато Дмитрий и Ани слязоха в механата и на поздрава ни той отговори, че отива да се разпява за кръщенето, което показа две неща: първо, че някой мъже помнят след като са пили, макар и откъслечно и второ, че музикантите са сериозни и дисциплинирани хора. Придвижихме се с колата до Боженци и се отправихме пеш към църквата, която се намираше на едно хълмче. Боженци е прекрасно място, но честно казано ми се видя доста комерсиализирано, въпреки, че самата атмосфера носеше белезите на автентичните балкански традиции на българина. Църквата много ми хареса, беше някак спокойна и отделена от шумотевицата с голям двор. Наложи се да изчакаме малко свещеника, така че имах време да разгледам наоколо. В двора на храма бяха погребани важни личности, но доста ме учуди факта, че между тях беше и Лучников, но когато човек си плаща вероятно всичко е възможно. Не след дълго дойдоха всички необходими за церемонията лица, имам предвид свещеника и Дмитрий и кръщенето започна. Дмитрий се включваше, точно където трябва,а попа иначе симпатяга явно се затрудняваше с пеенето и започна все по често да подава библията на младия певец - посочвайки му кой пасаж да чете.Таня сподели, че се притеснява да влезе в казана за да не падне,но отчето я успокои, мънкайки между припяванията, че и да падне няма да е от високо. След церемонията бяхме решили да се почерпим,но Христина /кметицата/ ни подбра да ходим на някакво тържество на 100 год. от читалището на съседна махала, където разбира се има ядене и пиене. Потеглихме, като подбрахме и Дмитирий и Ани с нас. Тържеството беше - наистина автентично. На площада бяха опънати маси, свиреше оркестър "Пей сърце" със солистка и двама музиканти средна възраст - 71 години и 5 месеца и танцуващи двойки със същата средна възраст. Кметицата на въпросната махала Думници посрещна нашата кметица и нейните гости както подобава с неподправена радост и музикален поздрав. Музиката беше само стари градски и мелодични народни песни и хора.Забавлявахме се страхотно. Признавам си, че отдавна не се бях отпускала така. На Дмитрий толкова му хареса,че се обади на приятелите си от групата за църковно пеене "Юлангело", които бяха на път за концерта им в Трявна преди това да се отбият при нас. Когато момчетата пристигнаха веселбата беше в разгара си. Мисля да спра до тук, като приложа надписа за тържеството на читалището, а в продължението очаквайте нови интересни събития.................

"Сексът и града " или "Селото и смеха"- 1 част

Посвещавам този разказ на един мой приятел Иван, който живее в Сан Диего и харесва писанията ми. Правя го по две причини - първо разбира се за да се почувствам важна и второ за да си припомни как се забавляват хората в България.

Сега ще разкажа една история, докато още впечатленията ми са пресни и се чувствам заредена и щастлива от изживяното. С моите три приятелки, с които се познаваме от много години решихме през почивните дни да отидем по женски до Боженци, а целта ни беше съвсем целенасочена- да кръстим в църква и приемем в лоното божие или просто да направим "разумна овца" - Таня, която единствена от нас все още не бе кръстена в църква. На мен бе гласувано огромното доверие да бъда кръстница. Натоварихме се на нашето фиатче и потеглихме на път. Още докато пазарувахме в хипермаркета усетихме огромното удоволствие да го правим по женски. Настроението ни се повишаваше в правопропорционална зависимост с увеличаващото се разстояние. Беше прекрасен есенен ден. Спряхме на Дряновския манастир, разгледахме го и изядохме по една супичка, а тези които не шофирахме се подкрепихме и с по една малка ракийка. След обяда стигнахме, до къщата за селски туризъм, която братовчедката на Таня - Христина /кметски наместник на Боженци и още 13 махали в района/ ни беше наела. Къщата се намираше в съседната махала Кметовци, беше на края на селцето - голяма , удобна с всички необходими за приятно изкарване екстри. Започнахме да се подготвяме за вечерята. В двора имаше приятен кът с барбекю и голяма скара - две от нас печаха на скарата, а другите две солидарни с нас донесоха по чашка ракия и безалкохолно и си бъбрихме приятно, докато мръвките се опекат. Седнахме вътре в механата на къщата, която беше голяма и просторна. На съседната маса имаше други гости - две семейства от Варна, но честно казано не им завиждах, защото вечерта им протичаше, точно по семейна схема - "мъжовете" пиеха и гледаха настървено мач, а жените пирпиляха около тях. Това ме караше тайничко да злорадствам, а ракията все повече ми се услаждаше. Към 9.30 рм в механата влязоха момче и момиче, които идвали от някакъв празник в Севлиево и стопанката ги настани в една от стаите , след което също слязоха в механата. Ние не им обръщахме никакво внимание - чувствахме се като истински героини на "Селото и смеха" и си разказвахме стари позабравени и много забавни истории. Новите гости не си носехе нищо за ядене и пиене , така че в един момент момичето се присъедини към семейната маса, а момчето се присъедини към нас. Завърза се разговор и стана ясно, че Дмитрий /така се казваше малдия мъж / е певец в Софийската филхармония, но участва и в група за църковно автентично пеене, която има концерт на другия ден в Трявна. Когато разбра, че сме тръгнали да кръщаваме приятелката си, беше приятно изненадан и обеща да дойде на другия ден в църквата на Боженци и да се разбере с попа да участва с пеене в кръщенето. Разбира се ние не повярвахме на това обещание, тъй като също като на мен ракията му се беше усладила. Като бъдеща кръстница отнесох критика от Дмитрий, че не трябва да стоя и да се наливам с вино , а е трябвало да постя и да се изповядам.Което пък ми напомни колко досадни могат да бъдат мъжете. Следва продължение......................

В какво вярваме?

Днес смених анкетата и се надявам да получа интересни отговори на зададения въпрос. С предната анкета "В какво вярвате" се опитах да провокирам мисленето и да разбера дали наистина повече са негативно мислещите хора, които не вярват в нищо, въпреки че дълбоко в себе си знам, че всеки вярва в нещо и неверието е само израз на обърканост и безпомощност. Радвам се, че повечето хора признаха, че вярват в бог, въпреки че някой не смеят да го изкажат гласно, дали заради времената в които живяхме или възпитанието, което получихме или просто,защото се чувстваме пренебрегнати и изоставени, но някой смятат, че ако са атеисти отстояват някаква позиция , а според мен те просто не могат да надхитрят егото си. Разбира се всеки има свободната воля да вярва или да не вярва, важното е той да се чувства добре и да умее да открива смисъла в живота си. Сигурна съм, че ако човек започне да си задава въпроси за смисъла на живота, за значението на това, което му се случва, за съдбата - по който и път да тръгне ще стигне там където трябва, защото всички пътища водят към осъзнаването и мъдростта.

Една година - дълъг или кратък период ?

Днес се сетих, че на този ден преди една година за пръв път писах в блога си :-) Много или малко време е това ? Тъй като всичко е относително, а най относително е времето на този въпрос не може да се отговори еднозначно. Въпреки това един изминал период дава повод за равносметка. В началото бях доста ентусиазирана и имах потребност да пиша, после се появи и очакването някой да чете това, което пиша, след това ентусиазма ми попремина, а и имаше периоди, в които бях доста приземена от земните ми задължения и тогава музата ми отлиташе някъде. Все пак съм доволна, че понякога музата се връща при мен и си обещавам по често да си говоря с нея. Благодарна съм на бог за това, че през тази година всички сме здрави и вървим по пътя си, благодарна съм за всичко, което се случва и се боря с негативизма, съмненията и страховете в себе си! А за това, че една година е дълъг период се убеждавам, като погледна моята внучка Криси - от малко несъзнателно бебе тя се превърна в страхотно любвеобилно, усмихнато, сияещо малко човече, бърборещо и тичащо насам натам! А ние в какво се превръщаме за една година ? Дали ставаме по усмихнати и защо да не се опитаме да станем такива ?

Mалки проблеми, големи проблеми - продължение

Христос Воскресе ! Днес е прекрасен ден - нека здравето, благоденствието и любовта изпълват нашия свят! Наистина нямах време да пиша, но все пак обещах да завърша историята за гъските, а на себе си обещавам да намирам време и да пиша по често в блога.

Както казах Лори започна трескава подготовка по подготовката за репортажа на канал 11, която се състоеше в следното: обиколи всички съседи и ги призова да излязат по време на репортажа и да я подкрепят, два дена отдели на пазаруване на подходящ тоалет за случая, като обиколи добрите магазини в Манхатън с приятелки. Тичаше, пишеше нещо на малки листчета,после ги губеше, пак пишеше, излизаше - влизаше, изобщо изглеждаше толкова заета /бизи/, че аз с моят работен ден от 12 часа в който трябваше да свърша всичко, което има нужда за свършване за поддържане на домакинството изглеждах като южноафрикански ленивец. Определено трябва да призная, че тази жена прекрасно можеше да имитира действие без да свършва нищо съществено, но едва после разбрах, че това е част от американската школа и начин на живот. Дойде многоочаквания ден на репортажа - беше петък, след обяд към 15 часа. Гримирана и нагласена тя излезе пред къщата за да посрещне г-н Томпсън. Аз и малката Джулия залепихме по един нос на прозореца, който гледаше към езерото за да не пропуснем нищо. Репортажните коли пристигнаха, дойдоха и съседи и се отправиха към езерото. Точно този ден за проклетия в градината ни нямаше нито един защитен гъсок, като че ли бяха разбрали какво става. Събитието продължи не по вече от 40 мин. Лори се прибра малко разочарована - първо защото имало само три гъски кротко плуващи си в езерото и второ, защото според нея червения и тоалет не бил достатъчно подходящ. След седмица излъчиха репортажа, който трябва да призная беше направен професионално, като бяха снимани дупетата на гъските и г-н Томпсън говореше с трагичен тон за огромното бедствие, заплашващо този квартал, където хората плащат високи данъци за да живеят спокойно. Преди да излъчат репортажа Пол и Лори звъннаха на всички роднини и приятели да гледат, включително и на родителите на Лори в Канада. Обхваната от това въодушевление и аз звъннах на 75 годишната си леля в Куинс да гледа репортажа, но за съжаление тя заспала тъй като го излъчиха след 11 вечерта. Мисля че не е необходимо да казвам, че Пол записа репортажа на касета и повтаряше всеки ден на Лори, колко се гордее с нея в продължение на една седмица след това.

Големи проблеми - малки проблеми

Хеййй здрасти! Съвсем се омързеливих и не съм писала вече два месеца. Мисля да поправя грешката, но истината е, че бях толкова ангажирана с обикновенни житейски дела, че не ми остана време да разсъждавам философски, да хленча, да се хваля или да се отдам на спомени. По повод на това се сетих за малките проблеми и големите проблеми. Просто няма такива - зависи от гледната точка. Във връзка с това нека ви разкажа една от историите, които доста ме впечатли по време на престоя ми в Америка. Полека лека свикнах с живота си в семейство Розенфелд. Първите седмици бяха тежки, имах и езикови проблеми - в началото говорех само в сегашно време, после се сетих, че има и други времена и обърнах на минало. Трябваше ми време да свикна с живота, с навиците и ценностите на тези хора, но за това ще разкажа подробно друг път. Сега ми се ще да ви запозная с историята за гъските. Както споменах къщата на сем. Розенфелд се намираше на брега на прекрасно езеро - от езерото ни делеше само асфалтов път , а в зелените площи около езерото се разхождаха гъски, но не какви да е , а защитени от закона за защита на природата гъсоци. Проблемът, който измъчваше Лори и не даваше покой на будното и гражданско съзнание беше това , че защитените от закона гъски прескачаха и до райграса в градината на нашата къща и акаха там. Като активна американска жена - домакиня Лори беше писала до местния вестник и се бе обадила във всички канали на нюйоркската телевизия. Пол, като обичлив американски съпруг, беше изкупил около 31 броя от местния вестник с публикуваната от любимата му съпруга статия и дори аз се снабдих с едно копие от него. Един прекрасен ден обаче - вече бях на около 2 месеца служба по телефона се обади приятен мъжки глас и се представи като Хауърд Томпсън от канал 11 на NY телевизия. Като чух това почти си глътнах езика, защото познавах въпросния господин от екрана на телевизията и не само звучеше добре, ами и изглеждаше чудесно. Потърси госпожа Розенфелд и помоли да и предам да му се обади във връзка с подготвянето на репортаж за невъзпитаните гъски. Опитах се да не звуча раболепно и глупаво и записах телефона. И така предадох на Лори и тя засияла се захвана да подготвя нещата за репортажа, който предстоеше. Утре ще разкажа какво се случи нататък , нали съм Шехерезада.

Музата

Не съм писала цял месец :-( Скоро се замислих по въпроса за творческите личности и кризите в живота им. И може би не случайно на една от лекциите на Танг- Ра засегнахме тази тема. Всъщност силно емоционалните личности, обхванати от вдъхновение творят и създават нещо с лекота обхванати от музата или от това, че осъществяват връзка с оня непознат и изпълнен с безкрайна информация свят. Много велики хора са получили проблясъци и идеи за решаването на проблеми върху които работят от години по време на сън./Менделеев, Едисон, Нютон и много други/. Въпросът е, че човек не може да бъде в постоянно състояние на вдъхновение и след това следват периоди на депресии или да го наречем заземяване. Страхотни таланти след създаването на невероятна творба се запиват или се отдават на чисто земни пороци, чакайки музата да ги навести отново. И така се лутат между два различни свята. Да си спомним за Фицджералд след написването на "Великия гетсби", Ван Гог, Хеминуей и много други музиканти, артисти и т.н. В този смисъл може би е по добре човек да няма творческо вдъхновение и да си живее спокойно не подвластен на силни емоциии. Това разбира се не зависи от отделната личност, защото ако си емоционален и подтискаш емоциите си става още по зле, трябва да се научим да ги контролираме, но не и да ги подтискаме. Освен това не всеки емоционален човек е талантлив, даже напротив. Но ако имаш муза, макар и малка и изпитваш желание да твориш трябва да го правиш, защото това е дар от бога. Как да се заземим обаче без да страдаме и изпадаме в депресия ? Сещам се за Леонардо Да винчи , който е бил и творец и учен и след създаването на прекрасна картина е отивал да чертае чертежи или да прави аутопсии, като може би по този начин е балансирал между музата си и чисто земните логични дела. Да Винчи разбира се е гений, но тук става въпрос за принцип. Аз се опитвам да си го обясня така: ако човек има макар и малко вдъхновение, трябва да се възползва от него и да сътвори нещо, но без да чака отплата, нито признание от никого, защото това е продиктувано от неговото его. Доста е трудно признавам, защото като напишеш нещо ти се иска някой да го прочете, а ако никой не го чете и коментира изпадаш в депресия, защото спира да ти пука и съответно спираш да пишеш. Но ако все пак се постараеш да пишеш или рисуваш обхванат от онова прекрасно чувство, че духът е в теб и после се опиташ да забрвиш за това и да се занимаваш с чисто логични дела изискващи повече мисловна дейност може би ще постигнеш някакъв баланс. Разбира се това са само мои разсъждения и ги пиша за да ги обясня на себе си...........

Здравей зима!

Страхотна зима е ! Отдавна не е имало толкова сняг. Бял, пухкав, чист, блестящ - истински сняг. Има пречистващо и освежаващо действие. Тази сутрин вървях пеш и се чувствах прекрасно. Около мен всичко беше бяло. Искаше ми се да се отъркалям в снега и да си играя, като дете. Забавното беше, че на всички разглезени шофьори се наложи да вървят пеш. Хората вървяха един след друг по утъпканите пътечки и сякаш ставаха по добри. Цялата картина се смени - улиците се изпълниха с пешеходци. Вървяхме близо един до друг и дори се докосвахме като се разминавахме, а наоколо беше бяло и чисто. Усетих посланието на природата като зов да се сплотим, да се пречистим, да се гледаме с усмивки и да вярваме в хармонията.