Mалки проблеми, големи проблеми - продължение

Христос Воскресе ! Днес е прекрасен ден - нека здравето, благоденствието и любовта изпълват нашия свят! Наистина нямах време да пиша, но все пак обещах да завърша историята за гъските, а на себе си обещавам да намирам време и да пиша по често в блога.

Както казах Лори започна трескава подготовка по подготовката за репортажа на канал 11, която се състоеше в следното: обиколи всички съседи и ги призова да излязат по време на репортажа и да я подкрепят, два дена отдели на пазаруване на подходящ тоалет за случая, като обиколи добрите магазини в Манхатън с приятелки. Тичаше, пишеше нещо на малки листчета,после ги губеше, пак пишеше, излизаше - влизаше, изобщо изглеждаше толкова заета /бизи/, че аз с моят работен ден от 12 часа в който трябваше да свърша всичко, което има нужда за свършване за поддържане на домакинството изглеждах като южноафрикански ленивец. Определено трябва да призная, че тази жена прекрасно можеше да имитира действие без да свършва нищо съществено, но едва после разбрах, че това е част от американската школа и начин на живот. Дойде многоочаквания ден на репортажа - беше петък, след обяд към 15 часа. Гримирана и нагласена тя излезе пред къщата за да посрещне г-н Томпсън. Аз и малката Джулия залепихме по един нос на прозореца, който гледаше към езерото за да не пропуснем нищо. Репортажните коли пристигнаха, дойдоха и съседи и се отправиха към езерото. Точно този ден за проклетия в градината ни нямаше нито един защитен гъсок, като че ли бяха разбрали какво става. Събитието продължи не по вече от 40 мин. Лори се прибра малко разочарована - първо защото имало само три гъски кротко плуващи си в езерото и второ, защото според нея червения и тоалет не бил достатъчно подходящ. След седмица излъчиха репортажа, който трябва да призная беше направен професионално, като бяха снимани дупетата на гъските и г-н Томпсън говореше с трагичен тон за огромното бедствие, заплашващо този квартал, където хората плащат високи данъци за да живеят спокойно. Преди да излъчат репортажа Пол и Лори звъннаха на всички роднини и приятели да гледат, включително и на родителите на Лори в Канада. Обхваната от това въодушевление и аз звъннах на 75 годишната си леля в Куинс да гледа репортажа, но за съжаление тя заспала тъй като го излъчиха след 11 вечерта. Мисля че не е необходимо да казвам, че Пол записа репортажа на касета и повтаряше всеки ден на Лори, колко се гордее с нея в продължение на една седмица след това.

Големи проблеми - малки проблеми

Хеййй здрасти! Съвсем се омързеливих и не съм писала вече два месеца. Мисля да поправя грешката, но истината е, че бях толкова ангажирана с обикновенни житейски дела, че не ми остана време да разсъждавам философски, да хленча, да се хваля или да се отдам на спомени. По повод на това се сетих за малките проблеми и големите проблеми. Просто няма такива - зависи от гледната точка. Във връзка с това нека ви разкажа една от историите, които доста ме впечатли по време на престоя ми в Америка. Полека лека свикнах с живота си в семейство Розенфелд. Първите седмици бяха тежки, имах и езикови проблеми - в началото говорех само в сегашно време, после се сетих, че има и други времена и обърнах на минало. Трябваше ми време да свикна с живота, с навиците и ценностите на тези хора, но за това ще разкажа подробно друг път. Сега ми се ще да ви запозная с историята за гъските. Както споменах къщата на сем. Розенфелд се намираше на брега на прекрасно езеро - от езерото ни делеше само асфалтов път , а в зелените площи около езерото се разхождаха гъски, но не какви да е , а защитени от закона за защита на природата гъсоци. Проблемът, който измъчваше Лори и не даваше покой на будното и гражданско съзнание беше това , че защитените от закона гъски прескачаха и до райграса в градината на нашата къща и акаха там. Като активна американска жена - домакиня Лори беше писала до местния вестник и се бе обадила във всички канали на нюйоркската телевизия. Пол, като обичлив американски съпруг, беше изкупил около 31 броя от местния вестник с публикуваната от любимата му съпруга статия и дори аз се снабдих с едно копие от него. Един прекрасен ден обаче - вече бях на около 2 месеца служба по телефона се обади приятен мъжки глас и се представи като Хауърд Томпсън от канал 11 на NY телевизия. Като чух това почти си глътнах езика, защото познавах въпросния господин от екрана на телевизията и не само звучеше добре, ами и изглеждаше чудесно. Потърси госпожа Розенфелд и помоли да и предам да му се обади във връзка с подготвянето на репортаж за невъзпитаните гъски. Опитах се да не звуча раболепно и глупаво и записах телефона. И така предадох на Лори и тя засияла се захвана да подготвя нещата за репортажа, който предстоеше. Утре ще разкажа какво се случи нататък , нали съм Шехерезада.