Идеалният мъж – фантастика или реалност?

Когато говорим за мъжете,бих искала да уточня, че става въпрос за онези същества, които са в състояние да се покатерят на 10 метра височина, или да изпият 10 бири една след друга или да направят някоя друга невероятна глупост, която никое разумно същество от женски пол не би извършило без причина. Единственото условие е да кажеш на мъжа, че не може да го направи. Винаги съм се чудила защо тези думи възпламеняват невероятен ентусиазъм в иначе безспорно мързеливата половина на човечеството, чиито представители много трудно биха слезли до мазата, или измили чиниите, ако ги помолиш най учтиво. Фройд твърди, че жените завиждат на мъжете за техния фалос и това разбира се е вярно, защото това е най интересната част от иначе безинтересното мъжко тяло. Нима мъжете не завиждат на жените за прекрасният акт на износването и раждането на дете. Имала съм удоволствието да съобщя първа на няколко мъже щастливата новина, че са станали татковци и трябва да кажа, че реакцията и изражението изписано на лицето им е едно и също – всички изглеждат невероятно глупаво пред магията извършена от жената. Ние разумно не го правим на въпрос оставяме ги да си мислят, че са голяма работа. Това са само примери в рамките на шегата. В това, че мъжете и жените се различават няма съмнение и то не само физически. Създадени сме за да се търсим и допълваме, като две части на едно цяло. Привличаме се като магнити. Харесваме се въпреки всичките си недостатъци.
Интересното за мен беше, дали мога да си представя идеалния мъж ? Програмирах се да изградя виртуален образ, затворих очи и попаднах в древен замък. Стоях на каменен трон и държах жезъл в дясната си ръка. Външно изглеждах различно, но бях сигурна, че това съм аз. Бях млада, величествена и красива. Залата беше огромна и от двете и страни бяха изправени хора със странни одежди. Всички очи бяха вперени в мен, а аз трябваше да избера най доброто от мъжете, които въвеждаха в залата. Тропнах с жезъла, тежките врати срещу мен се отвориха и въведоха млад мъж. Когато го видях сърцето ми подскочи, това беше моята първа несподелена ученическа любов. Помислих си дали в него има нещо, което ми трябва за образа на идеалния мъж, но намерих само моите идеализирани детски представи. Махнах с ръка и го отведоха без да каже дума. Пак тропнах с жезъла и въведоха друг млад мъж. Този път коленете ми се разтрепериха Пред мен стоеше моята голяма любов. Човекът с когото се разбирах само с един поглед. Душите ни бяха сродни. Сетих се за стиховете, които бях писала някога:
“ и все пак ще успея да имам
на кратки отблясъци твоите очи
На разкъсани фрази твоите думи,
А любовта ти на сноп от лъчи”
Какво да взема от него? - замислих се аз. Опитах се да бъда обективна и отложих в образа на идеалния мъж – нежността,амбицията и упоритостта, невероятната му вяра в живота, детската му импулсивност и добавих доста от външните му черти. Той ме погледна с благодарност и лека усмивка и излезе.
За трети път тропнах с жезъла и в залата въведоха съпруга ми. Отново се опитах да бъда обективна и към образа прибавих верността, добротата, грижата и предаността. Той също се усмихна, поклони се и излезе.
Следващите трима мъже , които въведоха един след друг ми бяха непознати. Единият беше воин – от него взех смелостта,силата и решимостта и прибавих малко мускули към тялото на идеалния мъж. Другият беше учен – малко странен и завеян, но ако един мъж не е странен, не е интересен, затова добавих логика и малко странност за при вкус. Последният непознат, беше писател – интересна личност, от тези , които познават женската природа и я описват в произведенията си. Веднага ми допадна – прибавих към образа предизвикателство, мечтателност и малко романтика.
Всичко това трупах във виртуалното изображение, което градях, без да то поглеждам. Някакъв слуга в ливрея се приближи и ми прошепна, че ще въведат последния седми кандидат.
Погледнах с интерес към тежката врата.Тя се отвори поскърцвайки и в залата влезе приведен възрастен мъж с дълга бяла брада. Той се подпираше на дървен, покрит с инкрустации бастун и беше облечен в дълга бяла роба. Аз станах от трона си и смирено коленичих и целунах робата му. Разбрах, че това е моят духовен учител. Прибавих към образа – мъдростта, търпението, смирението и вярата. Учителят с любов ме помилва по главата и излезе.
Образът на идеалния мъж беше готов. Отпуснах се в трона си и се обърнах на дясно да го погледна. Това, което видях ме изненада. В дясно от мен искреше топка от светлина. Беше невероятно красива. Цветовете на дъгата се преливаха в нея и си играеха После топката се издигна нагоре и отлетя през отворения прозорец. Всички гледаха след нея с възхищение. Сетих се отново за стихотворението:
“ и все пак ще успея да имам
на кратки отблясъци твоите очи
На разкъсани фрази твоите думи,
А любовта ти на сноп от лъчи”
После полека се размърдах, отворих очи и се върнах в реалния свят. Достатъчно ми беше да знам, че невероятната вълшебна светлина съществува и аз мога да бъда неин творец.

Ах тези мъже :-)

Скоро гледах едно видео в което се изреждаха над 70 причини, поради които бирата е по добра от жената, според мъжкото мислене. Аз също много уважавам бирата и вкусовите и качества,но след петнадесетото и изредено достойнство ми писна. Та реших аз да напиша да кажем само 7 причини поради които телевизора е по добър от мъжа за да ми стане малко по добре.

1. Можеш да му говориш и той да те слуша, като му изключиш звука.

2. Телевизорът никога няма да си хвърли мръсните чорапи по средата на стаята.

3. Телевизорът няма да ти мърмори ако решиш да си купиш нещо новичко.

4. Може да те разплаче от умиление.

5. Телевизорът понякога може и да те възбуди.

6. Телевизорът не се сърди, когато си дрънкаш дълго по телефона с приятелка или с майка си.

7. Телевизорът не те пита колко пари харчиш.

Все основателни причини поради които да го предпочетеш пред мъжа. Въпреки това аз смятам , че мъжете са необходимо зло и не можем без тях , както и те без нас.

Да гледаш мач не е проста работа

Това е своеобразно продължение на статията ми за българските мъже. Преди няколко дни имаше важен мач. Бързам да уточня,че не важен мач няма и това съм го научила от толкова години съжителство с хора, които се интересуват от футбол. Имах неблагоразумието да се прибера в къщи малко след като мача беше започнал, въпреки,че знам, че това не е желателно. Съпругът ми и синът ми се бяха подготвили да гледат мача по всички правила. За съжаление нашият отбор падаше, той нашия отбор и не играеше както трябва, но това аз не мога да го казвам, защото веднага ми се оспорва, че не разбирам от футбол. Аз по принцип си знам как трябва да се държа по време на такова събитие - момчетата са ме възпитали, затова мога да го споделя, че и други жени да знаят. Първо правило е по време на мача да не говоря за нищо друго освен за футбол, тъй като ги разсейвам, обаче и беглите ми опити да си изкажа скромното мнение биват порязани, тъй като ги дразнят при всички случаи - затова по добре е да се мълчи. Второ - не бива да се пречкам пред телевизора - мога евентуално да припълзя под масата за да подавам студена бира от хладилника. Трето - в никакъв случай не бива да искам и аз да пия бира, тъй като тя никога не е достатъчна. На въпросния мач по едно време ми стана скучно тъй като на няколко минути те крещяха по един и същ начин - "еее и после иии" тъй като нашите разбира се не реализираха съответното положение, но аз не разбирам и затова е по добре да спра до тук.
Иначе днес е особен ден за мен, който винаги ще помня и направих каквото трябва. Сега съм спокойна и си тръгвам - днес няма мач :-)

Българските мъже - радост или диагноза ?

Мисля си да започна тази тема и тя да бъде с продължение,защото наистина е необятна:-) Искам да направя уговорката,че всъщност много обичам българските мъже за добро или за лошо, но това е факт и близките ми го знаят! Когато говорим за мъжете по принцип,трябва да знаем, че става въпрос за онези неразумни същества, на които е достатъчно да кажеш,че не могат да направят нещо,дори то да е напълно безмислено или глупаво за да се втурнат да доказват мъжкото си его. Например кажете на мъж,че не може да се покатери на дърво и стига да не е мноооого мързелив ще се втурне да се доказва, а ако му кажете, че не може да изпие 10 бири например - ефектът ще е още по убедителен:-)Различни сме и това е заложено в природата, но нека разгледаме нещата в нашенска българска среда. Българският мъж е благословени с раждането си - мама трепери над него, обгрижва го, поддържа го и после го препраща на съпругата, която поема съответните грижи. Този тип мъже обичат масата им да е сервирана на време, да им бъдат подавани всички необходими неща в съответната последователност/под необходими неща - разбирам ракия, после вино или бира според сезона и подходящите мезета/. На всичкото отгоре те са комплексирани и са много сърдити на държавата, на света и на всичко, което ги заобикаля за това, че не са успели. Не знам какво разбират тези сладури под успех, но те могат да се сравняват със средновековни рицари по количествата храна и пиене, което поглъщат. Друг тип са мъжете,които са успели да направят пари в последните 17 години и сега са надувковци с шкембета, които не слизат от колите си и дотолкова са самовлюбени,че не забелязват нищо около себе си. Съществуват и творчески тип мъже, но и те са недоволни многознайковци. Имала съм възможността да видя и познавам мъже, които са богати от поколения - те са спокойни, уравновесени и работят вържу собственото си развитие. Да не говорим за американските мъже, които имат право да отговарят на съпругите си с три възможни отговора - "да скъпа", "разбира се скъпа" и "от какво имаш нужда скъпа?". Обаче да си призная, нашите момчета поне не са скучни и ако ги обичаш приемаш ги с недостатъците им. За сега ще приключа, но мисля да продължавам да пиша по тази тема, защото е доста благодатна, а после може да си поговорим и за жените, защо не ?