Пътеките в живота ни

Мисля си, че пиша доста отвлечено понякога , а това не е добре, защото е вид бягство от действителността. Всъщност всеки ден става нещо и то определя поведението ни и начина на живот. Ако с представим, че се намираме в гора , в която има утъпкани и неутъпкани пътеки ние трябва да изберем по коя пътека да вървим. Сега, когато децата си тръгват аз поемам по пътеката на моето ежедневие без те да са около мен. Тази пътека е широка и добре изгладена, по пътя няма изненади. Едва ли ще срещна Кумчо Вълчо или глиган , най много някой заек да прибяга или лисица хитро да погледне от храстите. Важно е те да са добре и да се чувстват на мястото си там където са. Аз ще се опитам да чета и да се развивам, да усвоя някой нови неща. Не мога да стоя на едно място. Сега съм се запалила да правя сайтове и анимацийки.Това е голяма играчка и няма да стане без четене. Учителската стачка продължава и вече изобщо не знам дали на някой му е ясно по каква причина. Никога не съм харесвала тълпи, масовки и това някой да крещи нещо, да те използва и манипулира и ти като овца да вървиш подире му. Тези хора изобщо не мислят според мен. Някой професии са и призвание и ако го нямаш или не ти харесва да си такъв по добре слагай шапката и проси, може и да изкараш повече. Ако чавек е наистина беден едва ли ще има пари да се влачи до София всяка седмица и да крещи разпенено, но на тях явно това им харесва те и без това са свикнали да работят половин ден и да пътуват през ваканцийките. Не искам да съм крайна, въпреки, че си признавам учителите на са ми любимото съсловие и факта,че не поставиха поне по разумни искания и обективни промени в сферата на образованието потвърждава мнението ми за болшинството то тях. Както и да е не си струва да ги обсъждам - добре, че децата ми не са вече ученици. Тази седмица се очакват балотажите на изборите. Днес прегледах данните от ЦИК за област Русе и няколко други области. БСП губи сигурни позиции, а ГЕРБ завоюва такива и то почти във всяко населено място и община. Ще видим какво ще стане най интересното винаги предстои :-)

За учителите и това, което се случва

Защо да не напиша какво мисля за учителите? Това ще ми помогне да се опитам да бъда обективна. Не одобрявам стачката им и това безумно, не реалистично искане за 100% вдигане на заплатите им. Вярвам, че между тях има способни и достойни хора, но за съжаление не са толкова много. Какво ме кара да мисля така? Първо колко са учителите, които се развиват и работят върху себе си, боравят с интернет, четат за да бъдат в час с времето, с новите технологии и по този начин да могат да изградят авторитет пред безкрайно информираните ни и буйни деца ? Отговорът е - нищожно малък процент. Докато не престанат да пеят назубрените си уроци и да диктуват архивните си теми за частни уроци, за които вземат 10, 30 или дори 60 лева на час нямат право да искат нищо. Разбира се в образованието има много проблеми и ако бяха поставили тях на първо място, може би щях да се замисля и да подкрепя част от исканията им. Ако си взискателен към другите и искаш да получиш, трябва да си най взискателен към себе си и първо да се научиш да даваш. Да отдаваш част от себе си с това,което вършиш и то на ниво,качествено и всеотдайно. Да си учител е призвание. Тези хора работят с нежните души на децата ни и трябва да го правят от сърце. Приятелка ми разказа как детето и в първи клас, приготвило с огромно желание чантата си, тетрадките , моливчетата и с огромно желание, трепет и нетърпение пристъпило училищния праг. Вместо посрещане на първокласниците във въпросното училище детето видяло някакви иначе добре облечени хора, закичени с лентички и поставящи исканията си по мегафони и се разплакало. Това дете преди да научи как се пише "А" и "Б" ще научи , че можеш да тропаш с крак и да искаш нереални неща и естествено няма да се влюби в училището нито ще уважава нагиздените викачи по мегафон. "Къде си вярна ти любов народна ?