вторник, 11 декември 2007 г.

Всеки ден е училище


Всеки ден прекаран в Америка беше училище за мен. Научавах нови и различни неща, като се започне от езика и се стигне до интересните обичаи характерни за еврейската религия, които се спазваха в семейството където живеех. В петъка на втората седмица взех сама влакчето от малката гаричка на Larchmont. Стигнах без проблем до Манхатън / то си беше и последна спирка и нямаше как да се объркам/. Това , което отново ме впечатли, когато слязох но гарата беше огромния поток от хора и тяхното разнообразие. Застанах на едно място и имах чувството, че хората вървейки в двете посоки около мен ще ме пометат. Не след дълго Коси и Синтия ме откриха и ме предложиха да се разходим из Манхатън преди да се приберем в къщи. Съгласих се с удоволствие. След като цяла седмица не бях излизала от къщата една разходка нямаше да ми дойде никак зле. Обясниха ми, че трябва да стигнем до 11 улица за да ядем пица - там я приготвяли много добре. Тук му е мястото да кажа няколко думи за структурата на улиците и авенютата в Манхатън. Манхатън е дълъг и тесен остров. Улиците са с номера, разположени хоризонтално и започващи от най южната точка на острова. Авенютата са разположени вертикално по ширината на острова от изток на запад. Някой авенюта са с номера , а други с имена / например Лексинтон авеню или известното Пето авеню, което пресича вертикално през средата целия остров /. Получава се идеално структурирана мрежа, така че много лесно можеш да се ориентираш и няма как да се загубиш. Улиците са от 1 до 125, а авенютата от 1 до 12. И така трябваше да се придвижим по пето авеню на юг от 42 до 11 улица. За мен беше огромно удоволствие да гледам , да говоря на български и да се движа. Когато стигнахме до 18 улица Коси ме вкара в един магазин за дънки " Old navy " и накара Синтия да ми избере дънки след , което ми ги купи. Това много ме трогна - тепърва разбирах в каква бедност живеехме в България тогава. Стигнахме до Piza Hut и ядохме пица, след което взехме метрото и се прибрахме в Куинс. Бях изморена, но щастлива и изпълнена с впечатления. Има на вид дребни неща, които човек помни цял живот, тази първа моя разходка из Манхатън ще запомня завинаги.

Няма коментари: