Христос Воскресе ! Днес е прекрасен ден - нека здравето, благоденствието и любовта изпълват нашия свят! Наистина нямах време да пиша, но все пак обещах да завърша историята за гъските, а на себе си обещавам да намирам време и да пиша по често в блога.
Както казах Лори започна трескава подготовка по подготовката за репортажа на канал 11, която се състоеше в следното: обиколи всички съседи и ги призова да излязат по време на репортажа и да я подкрепят, два дена отдели на пазаруване на подходящ тоалет за случая, като обиколи добрите магазини в Манхатън с приятелки. Тичаше, пишеше нещо на малки листчета,после ги губеше, пак пишеше, излизаше - влизаше, изобщо изглеждаше толкова заета /бизи/, че аз с моят работен ден от 12 часа в който трябваше да свърша всичко, което има нужда за свършване за поддържане на домакинството изглеждах като южноафрикански ленивец. Определено трябва да призная, че тази жена прекрасно можеше да имитира действие без да свършва нищо съществено, но едва после разбрах, че това е част от американската школа и начин на живот. Дойде многоочаквания ден на репортажа - беше петък, след обяд към 15 часа. Гримирана и нагласена тя излезе пред къщата за да посрещне г-н Томпсън. Аз и малката Джулия залепихме по един нос на прозореца, който гледаше към езерото за да не пропуснем нищо. Репортажните коли пристигнаха, дойдоха и съседи и се отправиха към езерото. Точно този ден за проклетия в градината ни нямаше нито един защитен гъсок, като че ли бяха разбрали какво става. Събитието продължи не по вече от 40 мин. Лори се прибра малко разочарована - първо защото имало само три гъски кротко плуващи си в езерото и второ, защото според нея червения и тоалет не бил достатъчно подходящ. След седмица излъчиха репортажа, който трябва да призная беше направен професионално, като бяха снимани дупетата на гъските и г-н Томпсън говореше с трагичен тон за огромното бедствие, заплашващо този квартал, където хората плащат високи данъци за да живеят спокойно. Преди да излъчат репортажа Пол и Лори звъннаха на всички роднини и приятели да гледат, включително и на родителите на Лори в Канада. Обхваната от това въодушевление и аз звъннах на 75 годишната си леля в Куинс да гледа репортажа, но за съжаление тя заспала тъй като го излъчиха след 11 вечерта. Мисля че не е необходимо да казвам, че Пол записа репортажа на касета и повтаряше всеки ден на Лори, колко се гордее с нея в продължение на една седмица след това.
1 коментар:
прочетете целия блог, доста добър
Публикуване на коментар