Когато говорим за мъжете,бих искала да уточня, че става въпрос за онези същества, които са в състояние да се покатерят на 10 метра височина, или да изпият 10 бири една след друга или да направят някоя друга невероятна глупост, която никое разумно същество от женски пол не би извършило без причина. Единственото условие е да кажеш на мъжа, че не може да го направи. Винаги съм се чудила защо тези думи възпламеняват невероятен ентусиазъм в иначе безспорно мързеливата половина на човечеството, чиито представители много трудно биха слезли до мазата, или измили чиниите, ако ги помолиш най учтиво. Фройд твърди, че жените завиждат на мъжете за техния фалос и това разбира се е вярно, защото това е най интересната част от иначе безинтересното мъжко тяло. Нима мъжете не завиждат на жените за прекрасният акт на износването и раждането на дете. Имала съм удоволствието да съобщя първа на няколко мъже щастливата новина, че са станали татковци и трябва да кажа, че реакцията и изражението изписано на лицето им е едно и също – всички изглеждат невероятно глупаво пред магията извършена от жената. Ние разумно не го правим на въпрос оставяме ги да си мислят, че са голяма работа. Това са само примери в рамките на шегата. В това, че мъжете и жените се различават няма съмнение и то не само физически. Създадени сме за да се търсим и допълваме, като две части на едно цяло. Привличаме се като магнити. Харесваме се въпреки всичките си недостатъци.
Интересното за мен беше, дали мога да си представя идеалния мъж ? Програмирах се да изградя виртуален образ, затворих очи и попаднах в древен замък. Стоях на каменен трон и държах жезъл в дясната си ръка. Външно изглеждах различно, но бях сигурна, че това съм аз. Бях млада, величествена и красива. Залата беше огромна и от двете и страни бяха изправени хора със странни одежди. Всички очи бяха вперени в мен, а аз трябваше да избера най доброто от мъжете, които въвеждаха в залата. Тропнах с жезъла, тежките врати срещу мен се отвориха и въведоха млад мъж. Когато го видях сърцето ми подскочи, това беше моята първа несподелена ученическа любов. Помислих си дали в него има нещо, което ми трябва за образа на идеалния мъж, но намерих само моите идеализирани детски представи. Махнах с ръка и го отведоха без да каже дума. Пак тропнах с жезъла и въведоха друг млад мъж. Този път коленете ми се разтрепериха Пред мен стоеше моята голяма любов. Човекът с когото се разбирах само с един поглед. Душите ни бяха сродни. Сетих се за стиховете, които бях писала някога:
“ и все пак ще успея да имам
на кратки отблясъци твоите очи
На разкъсани фрази твоите думи,
А любовта ти на сноп от лъчи”
Какво да взема от него? - замислих се аз. Опитах се да бъда обективна и отложих в образа на идеалния мъж – нежността,амбицията и упоритостта, невероятната му вяра в живота, детската му импулсивност и добавих доста от външните му черти. Той ме погледна с благодарност и лека усмивка и излезе.
За трети път тропнах с жезъла и в залата въведоха съпруга ми. Отново се опитах да бъда обективна и към образа прибавих верността, добротата, грижата и предаността. Той също се усмихна, поклони се и излезе.
Следващите трима мъже , които въведоха един след друг ми бяха непознати. Единият беше воин – от него взех смелостта,силата и решимостта и прибавих малко мускули към тялото на идеалния мъж. Другият беше учен – малко странен и завеян, но ако един мъж не е странен, не е интересен, затова добавих логика и малко странност за при вкус. Последният непознат, беше писател – интересна личност, от тези , които познават женската природа и я описват в произведенията си. Веднага ми допадна – прибавих към образа предизвикателство, мечтателност и малко романтика.
Всичко това трупах във виртуалното изображение, което градях, без да то поглеждам. Някакъв слуга в ливрея се приближи и ми прошепна, че ще въведат последния седми кандидат.
Погледнах с интерес към тежката врата.Тя се отвори поскърцвайки и в залата влезе приведен възрастен мъж с дълга бяла брада. Той се подпираше на дървен, покрит с инкрустации бастун и беше облечен в дълга бяла роба. Аз станах от трона си и смирено коленичих и целунах робата му. Разбрах, че това е моят духовен учител. Прибавих към образа – мъдростта, търпението, смирението и вярата. Учителят с любов ме помилва по главата и излезе.
Образът на идеалния мъж беше готов. Отпуснах се в трона си и се обърнах на дясно да го погледна. Това, което видях ме изненада. В дясно от мен искреше топка от светлина. Беше невероятно красива. Цветовете на дъгата се преливаха в нея и си играеха После топката се издигна нагоре и отлетя през отворения прозорец. Всички гледаха след нея с възхищение. Сетих се отново за стихотворението:
“ и все пак ще успея да имам
на кратки отблясъци твоите очи
На разкъсани фрази твоите думи,
А любовта ти на сноп от лъчи”
После полека се размърдах, отворих очи и се върнах в реалния свят. Достатъчно ми беше да знам, че невероятната вълшебна светлина съществува и аз мога да бъда неин творец.
Интересното за мен беше, дали мога да си представя идеалния мъж ? Програмирах се да изградя виртуален образ, затворих очи и попаднах в древен замък. Стоях на каменен трон и държах жезъл в дясната си ръка. Външно изглеждах различно, но бях сигурна, че това съм аз. Бях млада, величествена и красива. Залата беше огромна и от двете и страни бяха изправени хора със странни одежди. Всички очи бяха вперени в мен, а аз трябваше да избера най доброто от мъжете, които въвеждаха в залата. Тропнах с жезъла, тежките врати срещу мен се отвориха и въведоха млад мъж. Когато го видях сърцето ми подскочи, това беше моята първа несподелена ученическа любов. Помислих си дали в него има нещо, което ми трябва за образа на идеалния мъж, но намерих само моите идеализирани детски представи. Махнах с ръка и го отведоха без да каже дума. Пак тропнах с жезъла и въведоха друг млад мъж. Този път коленете ми се разтрепериха Пред мен стоеше моята голяма любов. Човекът с когото се разбирах само с един поглед. Душите ни бяха сродни. Сетих се за стиховете, които бях писала някога:
“ и все пак ще успея да имам
на кратки отблясъци твоите очи
На разкъсани фрази твоите думи,
А любовта ти на сноп от лъчи”
Какво да взема от него? - замислих се аз. Опитах се да бъда обективна и отложих в образа на идеалния мъж – нежността,амбицията и упоритостта, невероятната му вяра в живота, детската му импулсивност и добавих доста от външните му черти. Той ме погледна с благодарност и лека усмивка и излезе.
За трети път тропнах с жезъла и в залата въведоха съпруга ми. Отново се опитах да бъда обективна и към образа прибавих верността, добротата, грижата и предаността. Той също се усмихна, поклони се и излезе.
Следващите трима мъже , които въведоха един след друг ми бяха непознати. Единият беше воин – от него взех смелостта,силата и решимостта и прибавих малко мускули към тялото на идеалния мъж. Другият беше учен – малко странен и завеян, но ако един мъж не е странен, не е интересен, затова добавих логика и малко странност за при вкус. Последният непознат, беше писател – интересна личност, от тези , които познават женската природа и я описват в произведенията си. Веднага ми допадна – прибавих към образа предизвикателство, мечтателност и малко романтика.
Всичко това трупах във виртуалното изображение, което градях, без да то поглеждам. Някакъв слуга в ливрея се приближи и ми прошепна, че ще въведат последния седми кандидат.
Погледнах с интерес към тежката врата.Тя се отвори поскърцвайки и в залата влезе приведен възрастен мъж с дълга бяла брада. Той се подпираше на дървен, покрит с инкрустации бастун и беше облечен в дълга бяла роба. Аз станах от трона си и смирено коленичих и целунах робата му. Разбрах, че това е моят духовен учител. Прибавих към образа – мъдростта, търпението, смирението и вярата. Учителят с любов ме помилва по главата и излезе.
Образът на идеалния мъж беше готов. Отпуснах се в трона си и се обърнах на дясно да го погледна. Това, което видях ме изненада. В дясно от мен искреше топка от светлина. Беше невероятно красива. Цветовете на дъгата се преливаха в нея и си играеха После топката се издигна нагоре и отлетя през отворения прозорец. Всички гледаха след нея с възхищение. Сетих се отново за стихотворението:
“ и все пак ще успея да имам
на кратки отблясъци твоите очи
На разкъсани фрази твоите думи,
А любовта ти на сноп от лъчи”
После полека се размърдах, отворих очи и се върнах в реалния свят. Достатъчно ми беше да знам, че невероятната вълшебна светлина съществува и аз мога да бъда неин творец.
9 коментара:
много интересно, благодаря
интерсно, но това е художествена измислица и реално не е преживяно? Или пък е???
много хубаво написано, мерси че го споделихте
Идеалният мъж е една заблуда за съществуващи принцове пробутана от приказките за принцеси. Все пак нека се замислим и каква би била идеалната жена и отговаряме ли ние на нейният профил?!
Идеалният мъж не се среща, а се създава. С течение на времето любовта го превръща в идеалния за теб. Хубава статия.
Беше ми много приятно докато четях тази статия.Много добре е написана, благодаря.Наистина единственото условие , за да предизвикаш един мъж е да кажеш , че не може да го направи. Тези думи възпламеняват невероятен ентусиазъм в иначе безспорно мързеливата половина на човечеството, чиито представители много трудно биха слезли до мазата, или измили чиниите, ако ги помолиш най учтиво.Но тик бих допълнила, че и като се каже на жените, че нещо не могат да свършат , те също се втурват да го доказват, но с малката разлика, че те си доказват на себе си че могат, докато мъжете на другите.Двата пола сме съвсем различни така е и сме създадени именно, за да се допълваме и добре, че е така, иначе ако бяхме еднакви не мога да си представя живота.
Статията е добре написана и ми беше изключително приятно докато я четях.Харесаха ми и трите варианти на мъже на които си се спряла- воин – от него взех смелостта,силата и решимостта и прибавих малко мускули към тялото на идеалния мъж. Другият беше учен – малко странен и завеян, но ако един мъж не е странен, не е интересен, затова добавих логика и малко странност за при вкус. Последният непознат, беше писател – интересна личност, от тези , които познават женската природа и я описват в произведенията си. Има какво да се учим взаимно и от другият пол.Разбира се че ще завиждат на жената, че дава живот, нормално е.
Много е приятен този разказ, поздравления и от мен.Ето тази част"Погледнах с интерес към тежката врата.Тя се отвори поскърцвайки и в залата влезе приведен възрастен мъж с дълга бяла брада. Той се подпираше на дървен, покрит с инкрустации бастун и беше облечен в дълга бяла роба. Аз станах от трона си и смирено коленичих и целунах робата му. Разбрах, че това е моят духовен учител. Прибавих към образа – мъдростта, търпението, смирението и вярата. Учителят с любов ме помилва по главата и излезе."Леко ми напомни за Дядо Коледа може би заради брадата и наближаващите празници хахха Хубави е да имаш духовен учител, но за мен учителя го носим вътре в самите нас.Само трябва да го пробудим.Продължавай да споделяш с нас.
Може би в това твое изказване, че ""Нима мъжете не завиждат на жените за прекрасният акт на износването и раждането на дете. Имала съм удоволствието да съобщя първа на няколко мъже щастливата новина, че са станали татковци и трябва да кажа, че реакцията и изражението изписано на лицето им е едно и също – всички изглеждат невероятно глупаво пред магията извършена от жената. Ние разумно не го правим на въпрос оставяме ги да си мислят, че са голяма работа. Това са само примери в рамките на шегата." донякъде е вярва. Имаш интересна гледна точка и се радвам че я споделяш с нас.Като че ли и двата пола си завиждат за дадени черти в другият пол, но не смеят да си признаят или по скоро не са ги осъзнали.
Публикуване на коментар