Отново изминаха два месеца и времето изтича като пясък през пръстите ни без понякога да усетим докосването му. Юли беше динамичен и различен за мен месец, защото се грижех за Криси. Общуването с нея е невероятно удоволствие и източник на естествена и чиста енергия. Когато се върнеш към детството си, чрез магията на едно поколение се чувстваш различен и щастлив. Спомняш си позабравени игри, рисуваш с тебишир по асфалта и годините изчезват, точно като пясък и те са изтекли през пръстите ти без да ги усетиш. Малко тъжно е, но ни прави по мъдри и ни подготвя за следващата стъпка по пътя ни. Винаги има какво да очакваме стига да не губим вярата си. Не е нужно да чакаме големи събития, политически промени или подвизи, достатъчно е да сме здрави и да посрещаме с усмивка всеки следващ залез и изгрев, а времето ще си изтича през пясъчен часовник.
Няма коментари:
Публикуване на коментар