Защо да не напиша какво мисля за учителите? Това ще ми помогне да се опитам да бъда обективна. Не одобрявам стачката им и това безумно, не реалистично искане за 100% вдигане на заплатите им. Вярвам, че между тях има способни и достойни хора, но за съжаление не са толкова много. Какво ме кара да мисля така? Първо колко са учителите, които се развиват и работят върху себе си, боравят с интернет, четат за да бъдат в час с времето, с новите технологии и по този начин да могат да изградят авторитет пред безкрайно информираните ни и буйни деца ? Отговорът е - нищожно малък процент. Докато не престанат да пеят назубрените си уроци и да диктуват архивните си теми за частни уроци, за които вземат 10, 30 или дори 60 лева на час нямат право да искат нищо. Разбира се в образованието има много проблеми и ако бяха поставили тях на първо място, може би щях да се замисля и да подкрепя част от исканията им. Ако си взискателен към другите и искаш да получиш, трябва да си най взискателен към себе си и първо да се научиш да даваш. Да отдаваш част от себе си с това,което вършиш и то на ниво,качествено и всеотдайно. Да си учител е призвание. Тези хора работят с нежните души на децата ни и трябва да го правят от сърце. Приятелка ми разказа как детето и в първи клас, приготвило с огромно желание чантата си, тетрадките , моливчетата и с огромно желание, трепет и нетърпение пристъпило училищния праг. Вместо посрещане на първокласниците във въпросното училище детето видяло някакви иначе добре облечени хора, закичени с лентички и поставящи исканията си по мегафони и се разплакало. Това дете преди да научи как се пише "А" и "Б" ще научи , че можеш да тропаш с крак и да искаш нереални неща и естествено няма да се влюби в училището нито ще уважава нагиздените викачи по мегафон. "Къде си вярна ти любов народна ?
Няма коментари:
Публикуване на коментар