Българските мъже - радост или диагноза ?

Мисля си да започна тази тема и тя да бъде с продължение,защото наистина е необятна:-) Искам да направя уговорката,че всъщност много обичам българските мъже за добро или за лошо, но това е факт и близките ми го знаят! Когато говорим за мъжете по принцип,трябва да знаем, че става въпрос за онези неразумни същества, на които е достатъчно да кажеш,че не могат да направят нещо,дори то да е напълно безмислено или глупаво за да се втурнат да доказват мъжкото си его. Например кажете на мъж,че не може да се покатери на дърво и стига да не е мноооого мързелив ще се втурне да се доказва, а ако му кажете, че не може да изпие 10 бири например - ефектът ще е още по убедителен:-)Различни сме и това е заложено в природата, но нека разгледаме нещата в нашенска българска среда. Българският мъж е благословени с раждането си - мама трепери над него, обгрижва го, поддържа го и после го препраща на съпругата, която поема съответните грижи. Този тип мъже обичат масата им да е сервирана на време, да им бъдат подавани всички необходими неща в съответната последователност/под необходими неща - разбирам ракия, после вино или бира според сезона и подходящите мезета/. На всичкото отгоре те са комплексирани и са много сърдити на държавата, на света и на всичко, което ги заобикаля за това, че не са успели. Не знам какво разбират тези сладури под успех, но те могат да се сравняват със средновековни рицари по количествата храна и пиене, което поглъщат. Друг тип са мъжете,които са успели да направят пари в последните 17 години и сега са надувковци с шкембета, които не слизат от колите си и дотолкова са самовлюбени,че не забелязват нищо около себе си. Съществуват и творчески тип мъже, но и те са недоволни многознайковци. Имала съм възможността да видя и познавам мъже, които са богати от поколения - те са спокойни, уравновесени и работят вържу собственото си развитие. Да не говорим за американските мъже, които имат право да отговарят на съпругите си с три възможни отговора - "да скъпа", "разбира се скъпа" и "от какво имаш нужда скъпа?". Обаче да си призная, нашите момчета поне не са скучни и ако ги обичаш приемаш ги с недостатъците им. За сега ще приключа, но мисля да продължавам да пиша по тази тема, защото е доста благодатна, а после може да си поговорим и за жените, защо не ?