Вчера и днес се повтаря една и съща случка по следния начин. Освен нормалния си стационарен телефон имаме и друг номер за който плащаме само половин такса и могат само да ни избират на него. На времето, когато се ползваха телефонни модеми си бяхме открили този пост, защото още съществуваха странните дуплекси и ако използвахме номера си за връзка с интернет, то в съседите непрекъснато даваше заето. След навлизането на кабелния нет - запазихме номера, но реално никой не го знае. Вчера този същия мълчалив телефон иззвъня. Учудих се, но вдигнах слушалката. Млад мъжки глас, който говореше заваляно ме поздрави сърдечно. Отговорих и попитах кой се обажда? "- Как кой ? Не ме ли позна? Кой може да ти се обажда от чужбина ? Нали имаш роднини в чужбина ?" - се разнесе отсреща. - Имам - отговорих аз. - В Испания ? - попита той. - Нямам роднини в Испания - казах вече развеселена. - В Америка ? - продължи да нахалства младежът. Това вече преля чашата и аз се разсмях, а той затвори телефона. Ако още не сте се сетили става въпрос за тези телефонни мошеници, които се обаждат на възрастни самотни хора, чиито деца или внуци са в чужбина и излизат с номера, че са изпратили пратка за тях, но за да се освободи на митницата трябва да се платят голяма такса и молят "близките" си да дадат сумата на приятел, който ще си изпратят на адреса за да може да получи изпратения колет и после да им го занесе. Сценариите разбира се са различни и определено мошениците са добри артисти и още по добри психолози. Моя бивша колежка пенсионерка, беше повярвала, че се обажда внука и от Америка и беше хукнала да търси назаем 2000 лева до другия ден, тъй като детето изпраща материали за започване на нов бизнес. За щастие на другия ден зет и минал през тях и тя въпреки обещанията да пази тайната от родителите му, тъй като е изненада за тях - споделила случката. Това я спаси иначе си беше скочила в капана с двата крака. Та днес пак звъни този телефон и аз предположих кой може да ме търси :-) Този беше по добър артист и не заваляше думите. - Здрастиии , как сте ? Как я карате в Русе ? - пита сладура. - Добре сме. Кой се обажда ? - отговарям аз. - Лельо, аз съм не ме ли позна ? - продължава сценария младежа. Аз уж имам артистични способности и чувство за хумор, но не знам защо не исках да се забавлявам, като удължавам разговора.- Този номер няма да мине при нас. - казах аз строго и естествено ми затвориха телефона. Тези случки ме накараха да се замисля. Най важно от всичко си остава душевното състояние на човека и ако той е самотен и нещастен естествено е уязвим и става лесна плячка. Изживявала съм пообни моменти и го казвам от собствен опит. Това е една от причините да опитваме да работим върху себе си и да се балансираме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар