Бях на море, въпреки че не вярвах,че ще ми се случи тази година. Бях забравила очарованието на южното черноморие и сега с удоволствие му се наслаждавах. Да се разхождаш, да хапнеш салата от миди с ракия в някое китна кръчмичка и да се любуваш на хоризонта. Септември има своята магия - по спокойно, по романтично, по хладно. Колкото повече пораствам, толкова повече ми харесва есента като сезон. Цветовете, мириса , температурите, ясните слънчеви дни са просто прекрасни. Всеки сезон предразполага към нова нагласа. Тази година нямам вече ученици, но пък имам студент и ще имам гости - дъщеря ми Теди и малката принцеса Криси. Бог е щедър към нас тази година и аз съм благодарна за това. В пространството около мен кипи подготовка за местни избори, подготовка за училище и учителски стачки. Не искам до говоря за тях, защото ще си разваля настроението - може би някой друг път, а и достатъчно хора говорят по тези въпроси. Представям си, че вълшебник махва с вълшебна пръчка и ни потапя в новия сезон. Ние се суетим улисани в ежедневието, но всеки усеща , че нещо в него се променя. Изминал е един етап, една природна въртележка и малко сме остарели. От балконите мирише на печени чушки и оцет, облекли сме саката и продължаваме забързани незнайно накъде.
Няма коментари:
Публикуване на коментар