Америка и това което започна да се случва

В неделя след обяд Владмир ме закара до Larchmont и ме остави пред къщата, като ми обясни да не се надявам да ме взема и води всяка седмица. Позвъних на вратата и Лори ме посрещна с официален червен костюм. В къщата беше пълно с хора, защото някакъв чичо починал и в момента изпращаха гостите. Тя ме заведе долу в моята стаичка и каза, че ще ми се обадят да отидем на вечеря заедно. Не знам дали ще успея да опиша какво чувствах. Бях изплашена, мъката напираше в гърлото ми и изобщо не можех да свържа себе си с това място. Душата ми беше у дома, а тялото ми пребиваваше в тази чужда къща. Подредих багажа си и зачаках. След час ми чукнаха и ме поканиха да изляза с тях да вечеряме навън. Опитах се да откажа, но не се получи, а и изпитвах ужас да остана сама. Не помня вече в кой ресторант отидохме, някоя от техните дайни/заведения със сервиране, но не претенциозни/. Семейство Розенфелд бяха много мили с мен. Казаха ми да си поръчам каквото искам и аз за да улесня сервитьора и себе си казах уверено една дума "chiken" /пиле/, като мислех, че така ще се отърва бързо. Човекът обаче потвърди опасенията ми , като започна да ми задава въпроси. "- Как го желаете госпожо - печено ли, варено ли ?" - Печено - отсякох аз. "Много препечено или леко сурово ? - продължи досадника. - Много печено изфъфлих аз с помощта на Лори и се надявах, че е приключил. " С каква гарнитура - с картофи , с ориз ,с зеленчуци ?- продължи да ме изтезава със сатанинска усмивка нахалника. "- С картофи. "Варени или печени ?". Чувствах се като на изпит и всички учтиво чакаха разпита да свърши. Когато инквизитора ми приключи и се оттегли бях вир вода от притеснение. Порциите бяха огромни и след това любезно ни завиха остатъка за в къщи. Прибрахме се и прекарах първата си нощ при семейство Розенфелд. На другата сутрин трябваше са стана в 6,30 и да започна първия си дванадесет часов работен ден от 7 до 7. следва..............