Една година - дълъг или кратък период ?

Днес се сетих, че на този ден преди една година за пръв път писах в блога си :-) Много или малко време е това ? Тъй като всичко е относително, а най относително е времето на този въпрос не може да се отговори еднозначно. Въпреки това един изминал период дава повод за равносметка. В началото бях доста ентусиазирана и имах потребност да пиша, после се появи и очакването някой да чете това, което пиша, след това ентусиазма ми попремина, а и имаше периоди, в които бях доста приземена от земните ми задължения и тогава музата ми отлиташе някъде. Все пак съм доволна, че понякога музата се връща при мен и си обещавам по често да си говоря с нея. Благодарна съм на бог за това, че през тази година всички сме здрави и вървим по пътя си, благодарна съм за всичко, което се случва и се боря с негативизма, съмненията и страховете в себе си! А за това, че една година е дълъг период се убеждавам, като погледна моята внучка Криси - от малко несъзнателно бебе тя се превърна в страхотно любвеобилно, усмихнато, сияещо малко човече, бърборещо и тичащо насам натам! А ние в какво се превръщаме за една година ? Дали ставаме по усмихнати и защо да не се опитаме да станем такива ?

Mалки проблеми, големи проблеми - продължение

Христос Воскресе ! Днес е прекрасен ден - нека здравето, благоденствието и любовта изпълват нашия свят! Наистина нямах време да пиша, но все пак обещах да завърша историята за гъските, а на себе си обещавам да намирам време и да пиша по често в блога.

Както казах Лори започна трескава подготовка по подготовката за репортажа на канал 11, която се състоеше в следното: обиколи всички съседи и ги призова да излязат по време на репортажа и да я подкрепят, два дена отдели на пазаруване на подходящ тоалет за случая, като обиколи добрите магазини в Манхатън с приятелки. Тичаше, пишеше нещо на малки листчета,после ги губеше, пак пишеше, излизаше - влизаше, изобщо изглеждаше толкова заета /бизи/, че аз с моят работен ден от 12 часа в който трябваше да свърша всичко, което има нужда за свършване за поддържане на домакинството изглеждах като южноафрикански ленивец. Определено трябва да призная, че тази жена прекрасно можеше да имитира действие без да свършва нищо съществено, но едва после разбрах, че това е част от американската школа и начин на живот. Дойде многоочаквания ден на репортажа - беше петък, след обяд към 15 часа. Гримирана и нагласена тя излезе пред къщата за да посрещне г-н Томпсън. Аз и малката Джулия залепихме по един нос на прозореца, който гледаше към езерото за да не пропуснем нищо. Репортажните коли пристигнаха, дойдоха и съседи и се отправиха към езерото. Точно този ден за проклетия в градината ни нямаше нито един защитен гъсок, като че ли бяха разбрали какво става. Събитието продължи не по вече от 40 мин. Лори се прибра малко разочарована - първо защото имало само три гъски кротко плуващи си в езерото и второ, защото според нея червения и тоалет не бил достатъчно подходящ. След седмица излъчиха репортажа, който трябва да призная беше направен професионално, като бяха снимани дупетата на гъските и г-н Томпсън говореше с трагичен тон за огромното бедствие, заплашващо този квартал, където хората плащат високи данъци за да живеят спокойно. Преди да излъчат репортажа Пол и Лори звъннаха на всички роднини и приятели да гледат, включително и на родителите на Лори в Канада. Обхваната от това въодушевление и аз звъннах на 75 годишната си леля в Куинс да гледа репортажа, но за съжаление тя заспала тъй като го излъчиха след 11 вечерта. Мисля че не е необходимо да казвам, че Пол записа репортажа на касета и повтаряше всеки ден на Лори, колко се гордее с нея в продължение на една седмица след това.

Големи проблеми - малки проблеми

Хеййй здрасти! Съвсем се омързеливих и не съм писала вече два месеца. Мисля да поправя грешката, но истината е, че бях толкова ангажирана с обикновенни житейски дела, че не ми остана време да разсъждавам философски, да хленча, да се хваля или да се отдам на спомени. По повод на това се сетих за малките проблеми и големите проблеми. Просто няма такива - зависи от гледната точка. Във връзка с това нека ви разкажа една от историите, които доста ме впечатли по време на престоя ми в Америка. Полека лека свикнах с живота си в семейство Розенфелд. Първите седмици бяха тежки, имах и езикови проблеми - в началото говорех само в сегашно време, после се сетих, че има и други времена и обърнах на минало. Трябваше ми време да свикна с живота, с навиците и ценностите на тези хора, но за това ще разкажа подробно друг път. Сега ми се ще да ви запозная с историята за гъските. Както споменах къщата на сем. Розенфелд се намираше на брега на прекрасно езеро - от езерото ни делеше само асфалтов път , а в зелените площи около езерото се разхождаха гъски, но не какви да е , а защитени от закона за защита на природата гъсоци. Проблемът, който измъчваше Лори и не даваше покой на будното и гражданско съзнание беше това , че защитените от закона гъски прескачаха и до райграса в градината на нашата къща и акаха там. Като активна американска жена - домакиня Лори беше писала до местния вестник и се бе обадила във всички канали на нюйоркската телевизия. Пол, като обичлив американски съпруг, беше изкупил около 31 броя от местния вестник с публикуваната от любимата му съпруга статия и дори аз се снабдих с едно копие от него. Един прекрасен ден обаче - вече бях на около 2 месеца служба по телефона се обади приятен мъжки глас и се представи като Хауърд Томпсън от канал 11 на NY телевизия. Като чух това почти си глътнах езика, защото познавах въпросния господин от екрана на телевизията и не само звучеше добре, ами и изглеждаше чудесно. Потърси госпожа Розенфелд и помоли да и предам да му се обади във връзка с подготвянето на репортаж за невъзпитаните гъски. Опитах се да не звуча раболепно и глупаво и записах телефона. И така предадох на Лори и тя засияла се захвана да подготвя нещата за репортажа, който предстоеше. Утре ще разкажа какво се случи нататък , нали съм Шехерезада.

Музата

Не съм писала цял месец :-( Скоро се замислих по въпроса за творческите личности и кризите в живота им. И може би не случайно на една от лекциите на Танг- Ра засегнахме тази тема. Всъщност силно емоционалните личности, обхванати от вдъхновение творят и създават нещо с лекота обхванати от музата или от това, че осъществяват връзка с оня непознат и изпълнен с безкрайна информация свят. Много велики хора са получили проблясъци и идеи за решаването на проблеми върху които работят от години по време на сън./Менделеев, Едисон, Нютон и много други/. Въпросът е, че човек не може да бъде в постоянно състояние на вдъхновение и след това следват периоди на депресии или да го наречем заземяване. Страхотни таланти след създаването на невероятна творба се запиват или се отдават на чисто земни пороци, чакайки музата да ги навести отново. И така се лутат между два различни свята. Да си спомним за Фицджералд след написването на "Великия гетсби", Ван Гог, Хеминуей и много други музиканти, артисти и т.н. В този смисъл може би е по добре човек да няма творческо вдъхновение и да си живее спокойно не подвластен на силни емоциии. Това разбира се не зависи от отделната личност, защото ако си емоционален и подтискаш емоциите си става още по зле, трябва да се научим да ги контролираме, но не и да ги подтискаме. Освен това не всеки емоционален човек е талантлив, даже напротив. Но ако имаш муза, макар и малка и изпитваш желание да твориш трябва да го правиш, защото това е дар от бога. Как да се заземим обаче без да страдаме и изпадаме в депресия ? Сещам се за Леонардо Да винчи , който е бил и творец и учен и след създаването на прекрасна картина е отивал да чертае чертежи или да прави аутопсии, като може би по този начин е балансирал между музата си и чисто земните логични дела. Да Винчи разбира се е гений, но тук става въпрос за принцип. Аз се опитвам да си го обясня така: ако човек има макар и малко вдъхновение, трябва да се възползва от него и да сътвори нещо, но без да чака отплата, нито признание от никого, защото това е продиктувано от неговото его. Доста е трудно признавам, защото като напишеш нещо ти се иска някой да го прочете, а ако никой не го чете и коментира изпадаш в депресия, защото спира да ти пука и съответно спираш да пишеш. Но ако все пак се постараеш да пишеш или рисуваш обхванат от онова прекрасно чувство, че духът е в теб и после се опиташ да забрвиш за това и да се занимаваш с чисто логични дела изискващи повече мисловна дейност може би ще постигнеш някакъв баланс. Разбира се това са само мои разсъждения и ги пиша за да ги обясня на себе си...........

Здравей зима!

Страхотна зима е ! Отдавна не е имало толкова сняг. Бял, пухкав, чист, блестящ - истински сняг. Има пречистващо и освежаващо действие. Тази сутрин вървях пеш и се чувствах прекрасно. Около мен всичко беше бяло. Искаше ми се да се отъркалям в снега и да си играя, като дете. Забавното беше, че на всички разглезени шофьори се наложи да вървят пеш. Хората вървяха един след друг по утъпканите пътечки и сякаш ставаха по добри. Цялата картина се смени - улиците се изпълниха с пешеходци. Вървяхме близо един до друг и дори се докосвахме като се разминавахме, а наоколо беше бяло и чисто. Усетих посланието на природата като зов да се сплотим, да се пречистим, да се гледаме с усмивки и да вярваме в хармонията.

Коледа и чудесата !

Има нещо, което прави този празник вълшебен. Какво е то ? Дали украсата, светлините, суматохата, подаръците или просто вярата. Малкото зрънце вяра, което се прокрадва между пазаруването, гостите и лудницата около нас. Понякога не го забелязваме и не бихме си признали, че го носим в себе си. Дните по Коледа са силни енергийни дни и дори малкото зрънце вяра, надежда или стремежа да преодолеем собствените си негативни навици води до промени на света около нас. Толстой е казал "Всеки иска да променя света, а никой не иска да променя себе си". Най трудно е да погледнем себе си, да преодолеем комплексите си , да си повярваме и тогава да се огледаме около нас и да видим какво е станало с всичко и всички около нас. Може би не ми вярвате, изпълнени сте със съмнения, смятате че постъпвате винаги правилно и сте онеправдани от съдбата. А запитваме ли се коя всъщност е тази съдба ? Не е ли тя нашата пътека в този живот и няма ли да се почувстваме по добре , ако я разчистим от бурените, ако сме спретнати и усмихнати, когато вървим по нея. Нека се опитаме да се вгледаме в себе си и променим дори нещо мъничко, въпреки че това със сигурност няма да хареса на егото ни. И понеже е Коледа тази малка наша победа над собственото ни "аз" може да се превърне в чудо и да ни научи да вървим напред стъпка по стъпка по пътеката на нашето развитие.

Равносметка

Време е за равносметка за това, което се случи през годината. Хубаво е, че има такива периоди в които човек да има възможност поне малко да се замисли. Да избяга от пистата на ежедневието и да се обърне назад, да се огледа, да си прости и после да продължи напред - помъдрял, осмислил грешките си и осъзнал опита си. За мен тази година беше наситена със събития. До голяма степен изминаващата година бе изпитание за мен. Изпълнена с лични, важни събития, в които трябваше да вземам верните решения, понякога да се преборя със себе си. Станах баба за първи път, Явор беше абитуриент и го приеха в Софийския университет. Работата ми беше пълна с предизвикателства. Животът ми през тази година беше динамичен, накара ме да науча много неща, до голяма степен да се усъвършенствам. Всъщност обаче в момента чувствам някаква празнота. Може би заради това, че децата вече не са при мен или просто ми е трудно да поема по следващото стъпало и да открия себе си. Наближава и рожденият ми ден. Никога не го усещам, но все пак + 1 :-)

Всеки ден е училище

Всеки ден прекаран в Америка беше училище за мен. Научавах нови и различни неща, като се започне от езика и се стигне до интересните обичаи характерни за еврейската религия, които се спазваха в семейството където живеех. В петъка на втората седмица взех сама влакчето от малката гаричка на Larchmont. Стигнах без проблем до Манхатън / то си беше и последна спирка и нямаше как да се объркам/. Това , което отново ме впечатли, когато слязох но гарата беше огромния поток от хора и тяхното разнообразие. Застанах на едно място и имах чувството, че хората вървейки в двете посоки около мен ще ме пометат. Не след дълго Коси и Синтия ме откриха и ме предложиха да се разходим из Манхатън преди да се приберем в къщи. Съгласих се с удоволствие. След като цяла седмица не бях излизала от къщата една разходка нямаше да ми дойде никак зле. Обясниха ми, че трябва да стигнем до 11 улица за да ядем пица - там я приготвяли много добре. Тук му е мястото да кажа няколко думи за структурата на улиците и авенютата в Манхатън. Манхатън е дълъг и тесен остров. Улиците са с номера, разположени хоризонтално и започващи от най южната точка на острова. Авенютата са разположени вертикално по ширината на острова от изток на запад. Някой авенюта са с номера , а други с имена / например Лексинтон авеню или известното Пето авеню, което пресича вертикално през средата целия остров /. Получава се идеално структурирана мрежа, така че много лесно можеш да се ориентираш и няма как да се загубиш. Улиците са от 1 до 125, а авенютата от 1 до 12. И така трябваше да се придвижим по пето авеню на юг от 42 до 11 улица. За мен беше огромно удоволствие да гледам , да говоря на български и да се движа. Когато стигнахме до 18 улица Коси ме вкара в един магазин за дънки " Old navy " и накара Синтия да ми избере дънки след , което ми ги купи. Това много ме трогна - тепърва разбирах в каква бедност живеехме в България тогава. Стигнахме до Piza Hut и ядохме пица, след което взехме метрото и се прибрахме в Куинс. Бях изморена, но щастлива и изпълнена с впечатления. Има на вид дребни неща, които човек помни цял живот, тази първа моя разходка из Манхатън ще запомня завинаги.

Ах тези мъже :-)

Скоро гледах едно видео в което се изреждаха над 70 причини, поради които бирата е по добра от жената, според мъжкото мислене. Аз също много уважавам бирата и вкусовите и качества,но след петнадесетото и изредено достойнство ми писна. Та реших аз да напиша да кажем само 7 причини поради които телевизора е по добър от мъжа за да ми стане малко по добре.

1. Можеш да му говориш и той да те слуша, като му изключиш звука.

2. Телевизорът никога няма да си хвърли мръсните чорапи по средата на стаята.

3. Телевизорът няма да ти мърмори ако решиш да си купиш нещо новичко.

4. Може да те разплаче от умиление.

5. Телевизорът понякога може и да те възбуди.

6. Телевизорът не се сърди, когато си дрънкаш дълго по телефона с приятелка или с майка си.

7. Телевизорът не те пита колко пари харчиш.

Все основателни причини поради които да го предпочетеш пред мъжа. Въпреки това аз смятам , че мъжете са необходимо зло и не можем без тях , както и те без нас.