Петъкът е по особен ден. Повечето хора след работа отиват да се забавляват и да разтоварят след работната седмица, други заминават някъде, а трети като мен пазаруват и си стоят в къщи:-) Съвсем не се оплаквам - чувствам се добре и така. Създала съм си стереотип и той ми харесва. Първо ще отидем в болницата да видим сина ни и след това ще напазаруваме. Надявам се той да се чувства добре, въпреки, че не мога да си представя как ще издържи затворен 3 дни в една стая с този непокорен дух, но определено му се налага да го направи и е за добро. Четох някой публикации в блогове днес и трябва да кажа, че в тях изобилстват черногледство, сарказъм и отрицание. Принципно съм съгласна с това, което пишат хората, но честно казано се чудя как живеят така ? Принципът ми е много прост - човек си избира място за живеене в този голям свят и го приема с добрите и лошите му страни. После се опитва да бъде щастлив и спокоен, а това става много по лесно, ако си в хармония с това,което те заобикаля. Ако само плюем всичко българско, всичко което ни заобикаля, тогава къде сме ние ? Та нали живеем точно в тази измъчена, бедна и красива България и сме част от нея. Ако не я обичаме и я отъждествяваме с некъдърни политици, бедност, мръсотия и престъпност, тогава как ще обичаме себе си, а как ще уважават нас? Никъде нищо не е само черно или само бяло, просто трябва да го приемем, да видим положителното, да се борим за него и ако има и мъничка причена да бъдем горди нека бъдем такива. Защото успеха на всички прехвалени държави /според някой това са всички други , само не и нашата родина/ се дължи на хората, които живеят в съответната страна и на това, че вярват и се гордеят и закачат флагове пред къщите си и са усмихнати. Творим живота си сами и ако ние сме сърдити и тъжни и живота ни ще е такъв.
Няма коментари:
Публикуване на коментар