Това е доста смела тема.Много хора не искат да се променят и не се замислят по този въпрос. Преди време и аз бях така - живеех си без да се вглеждам в себе си и се сърдех на света около мен, на несправедливостите на съдбата. Питах се "Защо все на мен се случва". Нужно ми беше време за да разбера, че това,което ми се случва не е случайно и ако се повтарят едни и същи негативни събития - причината за това е ,че аз повтарям едни и същи грешки.След като го разбрах ми беше нужно време да го осъзная и да повярвам, че е така. Последната стъпка беше най трудна - да се вгледам в себе си, да осъзная къде греша, да си го призная и използвайки като опорна точка философското ми разбиране за света и вярата да погледна глобално на нещата и да опитам да се променя.Ще ме попитате "защо е необходимо това и с какво ми е помогнало?" Когато човек се научи да се вглежда в себе си - открива едно много елементарно нещо и то е: "Аз не съм идеален". Неприятно откритие в общи линии, но помага много. След като открих това - когато ми идваше на устата да критикувам някого, се сещах за това,което бях констатирала за себе си и ме караше да се замисля как бих постъпила аз на мястото на човека, който се опитвам да съдя. Второто ми откритие беше също елементарно- "Всеки е уникален и неповторим" /всеки, не само аз :-)/. Така стъпка по стъпка започнах да се уча и продължавам да се уча да се вглеждам в себе си. Разбира се нито съм станала идеална,нито съвършенна. Станах по спокойна вътрешно в себе си /въпреки, че ако питате сина ми той няма да го потвърди :-)/,светът започна да ми харесва и се научих да посрещам спокойно деня и да си лягам с удовлетворение. Тази събота и неделя ходих в една хижа с приятелите от философско дружество "Танг-ра", в което членувам и осъзнах колко съм се променила за последните няколко години. Темата е обширна - ще спра до тук и ще продължа утре, като една истинска Шехерезада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар