Безсилни сме пред природата, но значи ли това, че трябва да стоим безучастни? След сушата валят проливни дъждове, загиват хора и някой пак търсят виновни. Това е смешно-кой може да е виновен за големите стихии и природни бедствия? Не знам защо, но някой хора се чувстват прекрасно ако могат да обвинят някое човешко същество за нещастията,които се случват. После да изсипят агресията си върху виновника - да го накажат и така се чувстват по добре, защото смятат, че от тях зависи нещо, че са велики, че са справедливи - все относителни понятия. Съгласна съм,че трябва да правим каквото можем според човешките ни възможности, да строим здрави диги, да сме отговорни, да помагаме на изпадналите в беда, но това може да стане само ако имаме правилно отношение към самите себе си.Ето това е най трудното - по лесно е да обвиняваш, да осъждаш да се гневиш, а ти къде си и какво направи ти? Днес една приятелка ми разказа, че не е спала през нощта, защото е ходила със съпруга си да спасява племеницата си, попаднала в придошлата водна стихия в Цар Калоян, връщайки от море.Ето тя е направила нещо и днес е на работа като всеки ден - изморена и изплашена. Никой няма да чуе тази история, но тя ще я запомни и това е най важното. В замяна на това ще слушаме пак за безотговорност, за виновни и ще ги съдим за да поддържаме заблудата, че сме велики и нещо зависи от нас. Това, което излъчим в пространството чрез нашите емоции - остава някъде и с него творим живота си. За това мисля, че трябва да се смирим, да се помолим за другите и за себе си и да вярваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар